Страхът от нова информация. Как четем скришом и защо крием, че формалната информираност не ни е достатъчна
преди 18 часа
atominfo.bgВ идеалния свят на сложните технически организации информацията би трябвало да бъде най-ценният ресурс. Колкото повече знаеш, толкова по-добре разбираш процесите, толкова по-адекватни решения вземаш, толкова по-малък е рискът от грешки. В реалността обаче често се наблюдава парадоксално явление: хора, които работят в високорискови и високотехнологични системи, започват да избягват достъпа до нова, достоверна, но неформално поднесена информация. Вместо това с охота се коментират подслушани разговори, фрагменти от контекста, полуистини, слухове, емоционално оцветени интерпретации и особено всичко, което носи негативен заряд. Това не е интелектуален проблем. Това е психологически защитен механизъм. Формалната информираност като психологическо убежище В много организации съществува силна зависимост от „формалната“ информация: това, което е минало по официалния канал, което е подписано, разписано, утвърдено. Всичко извън този канал започва да се възприема като опасно, подозрително или „не за пипане“. Психологически това създава усещане за сигурност: „Аз знам това, което ми е разрешено да знам. Всичко останало не е моя работа.“ Проблемът е, че реалността не се съобразява с организационните схеми за докладване. Страхът да знаеш повече Новата информация носи със себе си риск. Рискът не е в самата информация, а в последствията от нея: – ако разбера нещо тревожно, ще трябва ли да реагирам? – ако реагирам, [...]