Пенито си отива

Малката кафеникава монета лежеше самотно върху перваза на прозореца в старата градинска барака. Понякога край нея се спираше паяк или муха; тя бе покрита с воал от паяжини и тънък слой прах. Сутрешното слънце я стопляше за кратко, после бавно се отдръпваше. Беше оставена там "за всеки случай" - и така си чакаше. Малка - да, но все пак достолепна монета. "Тя", естествено, бе "той", защото на лицевата ѝ страна стоеше строгият, набразден с бакенбарди лик на Ейбрахам Линкълн с гордите думи In God We...