Германски учени откриха "спасителен пояс" за дизелите в Европа
преди 5 часаДоскоро идеята за вода в горивната система на дизелов автомобил звучеше като смъртна присъда за двигателя. Всеки опитен шофьор знае, че влагата в резервоара е най-прекият път към сервиза, където сметките за нови инжектори или горивна помпа лесно прескачат границата от 6000 евро, а при фатални повреди на целия агрегат могат да достигнат и стряскащите 15 000 евро. Но парадоксално, именно „враг номер едно“ на нафтата може да се окаже спасителният пояс за дизеловата технология в Европа. Немски учени, в публикация за престижното издание Springer Nature, разкриват революционен метод за драстично орязване на вредните емисии чрез създаването на специална дизел-водна емулсия Ключът към успеха не е простото смесване, а прецизно контролирана технология. По време на горенето водата в цилиндрите се изпарява моментално, абсорбирайки излишната топлина. Тъй като азотните оксиди се раждат именно при екстремно високи температури, това охлаждане води до тяхното намаляване с впечатляващите 60%. Нещо повече – тук се намесва физиката на микрониво. Капчиците вода в горивния облак предизвикват верига от „микроексплозии“, които разбиват дизела на фин прах. Тази фина мъгла се смесва много по-ефективно с въздуха, което води до по-пълно изгаряне и рязък спад на твърдите частици, които са основен трън в очите на еколозите. Разбира се, технологията все още е в „лабораторен режим“ заради един основен препъникамък – стабилността. Водата и дизелът, подобно на олиото и оцета, не се обичат и бързо се разделят. За да останат заедно, е нужна специална „горчица“ под формата на емулгатори. Макар експериментите да показват стабилност до два месеца, това все още е недостатъчно за динамичния свят на транспорта. Трябва да се има предвид и по-ниската енергийна плътност на сместа, която леко повишава специфичния разход, макар и да омекотява работата на буталата. Въпреки тези предизвикателства, гиганти като BMW не бързат да отписват дизела, виждайки в него дългосрочен потенциал. Най-хубавото е, че внедряването на подобна система не изисква пълна преработка на двигателя – вероятно един допълнителен резервоар за вода и интелигентна дозираща система ще са достатъчни. Така дизелът може да получи неочакван „втори шанс“ и да докаже, че при правилната рецепта дори водата може да се превърне в гориво за по-чисто бъдеще.