Д-р Тихомира Георева: Анорексия и булимия са болести на „перфектното тяло“
преди 16 часа
zdrave.toДнес масово се говори за свръхтеглото и вредите, които нанася на здравето. Но докато затлъстяването е във фокуса на обществото, хранителните разстройства растат тихо и често остават незабелязани. Най-опасни сред тях са анорексията и булимията. Данните показват сериозно покачване на случаите през последните десетилетия в световен мащаб, а и у нас. Причините са комплексни - натискът от социалните мрежи, култът към “перфектното тяло”, високият стрес, но и лични фактори като тревожност, депресия и перфекционизъм. За всичко това говорим с гастроентеролога д-р Тихомира Георева. Визитка ♦ Д-р Тихомира Георева е специалист гастроентеролог и нутриционист в "Пълмед" в Пловдив. Завършва Медицинския университет в Пловдив през декември 2013 г., а от 2014 г. е част от екипа на Отделението по гастроентерология в болницата. Придобива специалност гастроентерология и втора магистратура по нутрицизъм. Изготвя хранителни режими освен за пациенти, желаещи да редуцират теглото си, но и при пациенти с хронични заболявания, желаещи да качат килограми, както и за пациенти с булимия или анорексия. - Д-р Георева, може ли да се говори за генетични фактори при тези две заболявания? - Генетичните фактори играят съществена роля при анорексията и булимията. Изследвания с близнаци и фамилни проучвания показват, че хората с близък роднина, страдащ от хранително разстройство, имат значително по-висок риск да развият такова състояние. Смята се, че гените влияят върху регулацията на апетита и метаболизма – определени вариации в гени, свързани с хормоните лептин и грелин, могат да повлияят усещането за глад и ситост, върху функционирането на невротрансмитери, особено серотонин и допамин. Те имат отношение към контрола на импулсите, настроението и усещането за удоволствие. И още – на личностови характеристики – като склонност към тревожност, обсесивност и перфекционизъм, които често имат наследствен компонент и увеличават уязвимостта. Важно е да се подчертае, че генетичната предразположеност не е съдба – тя взаимодейства със социални, психологически и културни фактори. Тоест, гените създават „почвата“, но средата определя дали и как ще се прояви разстройството. Най-често заболяват юноши и млади жени, но също и мъже. При тях проблемът остава скрит и недооценен. - Каква е разликата между анорексия, булимия и недохранване? - Анорексията е силно ограничаване на храната, много ниско тегло и страх от напълняване. Булимията е свързана с пристъпи на преяждане и последващо „прочистване“ чрез повръщане, лаксативи или прекомерни тренировки. Недохранването е медицински проблем, който може да е последица от двете заболявания, но и от други причини.Булимията е по-разпространена, но анорексията е по-смъртоносна – със статистически най-висока смъртност сред психичните заболявания. - Възможно ли е един и същи човек да има едновременно и анорексия, и булимия? - Това се среща дори по-често, отколкото се предполага. Много пациенти превключват между различни форми на хранителни разстройства в хода на заболяването си. Например, човек може да започне с анорексия – силно ограничаване на храната и драстично отслабване – а по-късно да премине към епизоди на преяждане и последващо предизвикано повръщане, характерни за булимията. Това се нарича смесен тип хранително разстройство или преход между подтипове и показва, че границите между анорексия и булимия не винаги са ясни. И двете имат общи механизми – силен страх от напълняване, изкривено възприятие за тялото и стремеж към контрол. Затова лечението трябва да бъде комплексно и индивидуализирано, като включва психотерапия, хранителна рехабилитация и при нужда – медикаментозна подкрепа. Ако не се харесваме, може да страдаме от ТДР - Какви са първите признаци при двете заболявания? - В началото е рязката промяна в хранителните навици заедно с мания по калории и килограми, изчезване в банята след хранене, широки дрехи за прикриване на отслабването, социално отдръпване и промени в настроението. Задълбочаване на проблема показват силно отслабване, припадъци, сърдечни проблеми. Също така и хормонални нарушения, косопад, чупливи нокти, разрушени зъби и възпалено гърло, депресия и дори мисли за самоубийство. - Лечими ли са анорексията и булимията? - Да! Съвременната медицина разполага с ефективни подходи, сред които са психотерапия (когнитивно-поведенческа, семейна) и това е основният метод, хранителна рехабилитация – постепенно връщане към нормално хранене и медикаменти, които се предписват при определени случаи. Лечението е подчинено на екипна работа – лекар, психолог, диетолог, а при нужда и психиатър. Има и стадии на двете заболявания - от по-леки, амбулаторни форми до тежки състояния, изискващи хоспитализация. Колкото по-рано се открие заболяването, толкова по-голям е шансът за възстановяване. Д-р Тихомира Георева - Колко време трае лечението? - При булимия е няколко месеца. При анорексия често е между 6 и 12 месеца, а понякога и повече. Необходим е дългосрочен контрол за предотвратяване на рецидив. Психотерапията е в основата на лечението. Психиатър се включва при нужда от медикаменти или при тежка депресия. - Животозастрашаващи ли са тези състояния? - Да. Както вече споменах, анорексията е с най-висока смъртност сред психичните заболявания. Булимията също крие сериозни рискове – електролитни нарушения, аритмии, руптури на хранопровода. - Може ли да имат дългосрочно влияние? - Хранителните разстройства се отразяват върху мозъка и когнитивните функции, особено ако са продължили дълго и са протекли с тежко недохранване. Връзката с преждевременно развитие на деменция не е пряка, но има няколко механизма, чрез които анорексията или булимията могат да увеличат риска от когнитивни нарушения в по-късна възраст. Могат да ускорят процесите на стареене на мозъка чрез комбинация от недохранване, хормонални дисбаланси и хроничен стрес. Добрата новина е, че при навременно лечение и пълноценно възстановяване на храненето, мозъкът има голям капацитет за възстановяване, особено при по-млади пациенти. Д-р Тихомира Георева: „Вълшебните инжекции“ за отслабване са опасни! - Как трябва пациентът да съдейства по време на лечебния процес? - Преди всичко да спазва терапевтичния план, но има още няколко важни неща: да се храни редовно (3 основни + 2–3 междинни хранения), да не използва физическите упражнения като наказание, да потърси подкрепа от близките и да ограничи влиянието на социалните мрежи. - Може ли заболяванията да се "върнат", дори при успешно лечение? - Напълно е възможно - в стресови моменти или при нови диети често има рецидиви. Навременната реакция и поддържащата терапия намаляват риска от рецидив. Нещо важно, което не бива да забравяме: анорексията и булимията не са прищявка, а сериозни психични заболявания. Ако видите подобни признаци у себе си или близък, потърсете помощ. Това може да спаси живот. Запомнете, че с ранна диагностика и правилно лечение шансът за пълно възстановяване е голям! Фактори, които допринасят за когнитивен спад: ► Хроничен недостиг на хранителни вещества – липсата на витамини от група B (особено B1, B12, фолиева киселина), омега-3 мастни киселини и протеин може да увреди мозъчните клетки и да ускори дегенеративни процеси. ► Хормонални и метаболитни промени – продължителното гладуване нарушава производството на полови хормони, щитовидна и надбъбречна функция, което влияе върху мозъчната пластичност и паметта. ► Намалена мозъчна маса – при тежка анорексия се наблюдава обратимо, но значително свиване на мозъчния обем; при продължителност с години част от тези промени могат да станат трайни. ► Повишен риск от депресия и тревожност – хроничните психични разстройства сами по себе си са рисков фактор за по-ранна поява на когнитивен спад. Мария ИВАНОВА