Нестабилното кръвно се отразява и на паметта
преди 4 часаТо влияе върху структурите на невроните в мозъка Дори при стабилно средно артериално налягане мозъкът на един възрастен човек може да страда от невидими микротремори, причинени от колебания на налягането между сърдечните удари. Учени от Университета на Южна Калифорния доказаха, че моментните пикове на кръвното налягане често ускоряват невродегенерацията, дори и пациентът да няма поставена диагноза „хипертония“. В експеримента са участвали 105 души на възраст от 55 до 89 години. Те не са имали значителни неврологични проблеми и са считани общо взето за здрави. По време на кратка сесия с ядрено-магнитен резонанс изследователите са записали кръвното им налягане и всеки един удар на сърдечния ритъм. За разлика от конвенционалните измервания, този метод им е позволил да проследяват динамиката на колебанията, а не средното ниво. „Открихме, че дори при добър контрол на кръвното, когато то постоянно варира и е нестабилно, предизвиква промени в мозъчните структури, отговорни за паметта“, обясняват в резюмето си от екипа. Данните сочат, че при участниците с висока вариабилност и повишена артериална ригидност обемът на хипокампалната и енториналната кора са значително по-малки Тези области са първите, които биват засегнати при болестта на Алцхаймер и играят ключова роля в ученето и паметта. Според списанието за болестта на Алцхаймер Journal of Alzheimer's Disease повишените колебания на налягането създават „микрошоков“ ефект върху съдовата система на мозъка. Кръвоносните съдове губят еластичност, стените им стават по-малко гъвкави, а капилярите – по-уязвими на механично натоварване. Това води до микроувреждания и нарушаване на кръвния поток в критични области. Най-опасните комбинации от лекарства и алкохол Кръвните изследвания потвърждават връзката с увреждането на нервните клетки: нивата на неврофиламентна светлина (NfL), маркер на невродегенерация, са по-високи от нормалните при изследваните пациенти. Този протеин се освобождава, когато аксоните, дългите продължения на невроните, отговорни за предаването на импулси, са увредени. Именно колебанията, а не високото кръвно налягане, са опасни, защото кръвоносните съдове и невроните нямат време да се адаптират към промените в тонуса и кръвния поток. Това постоянно пренастройване увеличава оксидативния стрес и уврежда ендотела – вътрешната обвивка на кръвоносните съдове. Изследователите били най-изненадани от установената асиметрия: промените в мозъчната структура били по-изразени в лявото полукълбо. Това откритие е в съответствие с предишни наблюдения – лявата страна на мозъка често показва повишена чувствителност към съдов стрес. Това може да се дължи на факта, че лявото полукълбо е по-силно ангажирано с речта и логическото мислене, които изискват висок метаболизъм и стабилно кръвоснабдяване. Сравнението с други проучвания показва, че подобни промени могат да се наблюдават и при пациенти с „леки“ форми на когнитивно увреждане. Докато хронично високото кръвно налягане играе основна роля при класическата хипертония, тук увреждането се причинява от нестабилност, която може да увреди кръвоносните съдове, дори когато кръвното налягане е нормално. Невъзможно е напълно да се елиминират физиологичните колебания, но амплитудата им може да се намали. Лекарите смятат, че редовната аеробна активност, умереният прием на сол и избягването на стимуланти като кофеин и никотин могат да помогнат. С течение на времето кръвоносните съдове губят еластичността си и дори леки скокове на стойностите могат да увредят мозъчната тъкан. Това увеличава риска от инсулт, когнитивен спад и деменция. Често срещано погрешно схващане е, че ако стойностите на кръвното налягане са нормални, не е необходима намеса. Но, в действителност апаратът за измерване на кръвното налягане, отчитащ стойности „120 на 80“, може да прикрива вътрешните колебания, които са невидими за конвенционалните устройства. Друга неправилна стъпка е изборът на лекарства единствено въз основа на средните стойности. Това може да стабилизира общите нива на кръвното налягане, но няма да елиминира нестабилността на пулса. Последствията са хронична мозъчна съдова конгестия. Алтернатива са методите, насочени към подобряване на съдовата еластичност: физическа активност, мониторинг на липидния профил и омега-3 мастните киселини. Много пациенти се питат дали е възможно да се проследяват микроскокове в стойностите на кръвното налягане в домашни условия. Все още няма точни устройства за тази цел, но съвременните фитнес тракери и мониторите за сърдечния ритъм вече могат да оценят вариабилността на сърдечната честота, която косвено отразява и съдовата реакция. Една често срещана ситуация е следната – човек се чувства добре, докато мозъкът се опитва постепенно да се адаптира към колебанията. Но това е измамен баланс. Проучването на екипа учени от Университета на Южна Калифорния показва, че дори без видими признаци на увреждане на паметта настъпват микроструктурни промени. Кардиолог предупреди за 5 грешки при лечението на хипертония В дългосрочен план тези промени увеличават риска от невродегенеративни заболявания. Лекарите сравняват това с „тихата“ прогресия на диабета: симптомите се появяват едва тогава, когато някои функции вече са безвъзвратно загубени. Затова е важно усилията ни да са насочени не към това да се реагира на вече настъпила криза, а да се предотвратят колебанията, преди да са се появили симптомите. Ако започне рано контролът на стойностите на кръвното налягане, това не само ще помогне за предотвратяване на деменцията, но и ще намали риска от увреждане на други органи като бъбреците, ретината и сърдечния мускул. Колкото по-стабилно е кръвното налягане, толкова по-дълго се запазват когнитивните и физическите функции. Общоприето е, че колебанията в кръвното налягане са неизбежни след 60-годишна възраст. Данните от проучването обаче опровергават това. Колебанията не са „нормална и неизбежна част от стареенето“, а по-скоро показват загуба на съдова еластичност. Мониторингът на пулсовото налягане и умерените упражнения могат да поддържат стабилен кръвен поток дори при хора над 80 години Някои възрастни пациенти погрешно намаляват дозите на лекарствата, вярвайки, че „мозъкът се нуждае от повече кръв“. В действителност внезапните промени в налягането само увеличават риска от исхемия – локализирано лишаване от кислород на тъканите. Все по-често се говори и за това, че можем да „тренираме“ кръвоносните съдове, както правим това с мускулите. Това е възможно да се постигне, но само частично - чрез редовна двигателна активност, дихателни упражнения и достатъчно и качествен сън. Всичко това подобрява способността на кръвоносните съдове да се адаптират към промените в кръвния поток. Променливостта и колебанията в стойностите на кръвното налягане ще бъдат един от биомаркерите на бъдещето. Миниинструкции за наблюдение на променливостта на налягането: ♦ Измервайте кръвното си налягане поне два пъти на ден – сутрин и вечер. ♦ Обърнете внимание не само на средната стойност, но и на разликата между многократните измервания. ♦ Следете пулса си: нередовността може да показва съдова нестабилност. ♦ Консултирайте се с вашия лекар, преди да промените терапията си, особено ако приемате антихипертензивни лекарства. Милена ВАСИЛЕВА