Казахстан търси алтернатива за износ на петрол след украинската атака срещу терминала в Краснодарския край на Русия
преди 3 часа
fakti.bgКазахстан проучва и прилага всички възможни варианти за износ на петрол след атаката с украински дрон срещу инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) в Русия, съобщиха от министерството на енергетиката. „В момента казахстанското министерство на енергетиката, заедно с петролнодобивните компании, работи бързо за преразпределение на обемите петрол. Използването на алтернативни маршрути за износ е засилено. Проучват се и се прилагат всички възможни транспортни варианти. Логистиката се регулира гъвкаво въз основа на текущите технически възможности на страните получатели“, заяви министерството. На 29 ноември украински безпилотни катери атакуваха едно от ключовите места за акостиране на морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум в Краснодарския край. Казахстан обяви, че атаките срещу съоръжения, които са част от международната инфраструктура за енергийна сигурност, са неприемливи. Казахското министерство на енергетиката съобщи, че за да се сведат до минимум негативните последици и да се поддържат темповете на производство, е активиран план за пренасочване на обемите на износ на петрол към алтернативни маршрути. На 30 ноември казахстанското Министерство на външните работи протестира заради атаката срещу инфраструктурата на консорциума, наричайки я акт на агресия срещу граждански обект и подчертавайки, че я разглежда като вредна за отношенията на Астана с Киев. Впоследствие украинското Министерство на външните работи заяви, че е взето предвид опасенията на Казахстан относно инфраструктурата на КТК. Нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан може да бъде алтернативен маршрут за доставка на петрол, но зареждането му изисква претоварване с танкери през Каспийско море. През 2024 г. транзитът през този тръбопровод е възлизал на 1,5 милиона тона петрол, а Астана обяви намерението си да увеличи доставките. През 2024 г. доставките на КТК са възлизали на 63 милиона тона, като над 70% от тях са отишли за чуждестранни превозвачи, произвеждащи петрол в Казахстан.