Смърт след смърт. Преди 45 години Led Zeppelin обявяват разпадането си
преди 3 часа
fakti.bgПреди четиридесет и пет години Led Zeppelin обявиха разпадането си. Групата свири само 12 години, но през тези години се превърнаха в една от най-великите групи в историята на рока. Албумът Presence, издаден през 1976 г., далеч не беше най-добрият запис на групата, но достигна номер едно в класациите от двете страни на Атлантика. През 1977 г. Led Zeppelin бяха на върха на популярността си, започвайки северноамериканско турне през април след двугодишна пауза. Подготовката за турнето беше щателна и всички музиканти бяха в най-добрата си форма. Концертът на групата в Pontiac Silverdome в Мичиган дори влезе в Книгата на рекордите на Гинес, чупейки тогавашния рекорд за посещаемост - над 76 000 зрители дойдоха да видят групата. Турнето обаче беше помрачено от няколко инцидента. През юни един от концертите беше прекъснат от силен ураган, което доведе до хаос в тълпата и арест на някои от по-агресивните членове. През юли пък членовете на групата, техните мениджъри и координаторът по сигурността Джон Биндън бяха арестувани за нападение над служител на заведение. След този инцидент групата се раздели, за да отшуми инцидента. Вокалистът Робърт Плант, барабанистът Джон Бонъм и турне мениджърът Ричард Коул отлетяха за Ню Орлиънс, където отседнаха в обичайния си хотел. Но не можаха да си починат. „Точно проверявах стаите на групата, когато телефонът звънна. Беше съпругата на Робърт. Той каза: „Добре, ще оправя това“ и отиде в стаята си. Два часа по-късно ми се обади и каза: „Синът ми е мъртъв“, спомня си Коул. Петгодишният син на Плант, Карак, умира внезапно от стомашна инфекция. Лекарите планирали да го хоспитализират, но детето починало, преди екипът да успее да направи нещо. След това Робърт обявява отмяната на турнето и се оттегля у дома, търсейки утеха и отговори за внезапната смърт на сина си. „Той беше само на пет години. Прекарах толкова много време, опитвайки се да бъда добър баща, но в същото време бях твърде погълнат от това, което правех с Led Zeppelin. Когато той почина, си помислих: „Какво означава всичко това? Щеше ли да има някаква разлика, ако бях вкъщи, ако бях там?“ – спомня си по-късно Плант. След това певецът сериозно обмисля да посвети повече време на семейството си и решава да кандидатства за обучение в учителски колеж в Съсекс. Групата научава за решението на певеца, а Джон Бонъм казва на Плант: „За бога, не е време за това!“ Както по-късно разказва Плант, останалите от групата част от групата не успели да покажат "необходимата чувствителност". Биографът на Led Zeppelin, Мик Уол, по-късно твърди, че пропастта, която певецът описва, е още по-дълбока: отказът на китариста Джими Пейдж, басиста Джон Пол Джоунс и мениджъра Питър Грант да присъстват на погребението на Карак оставя белег върху душата на певеца. След трагедията Бонъм е най-близкият приятел на Плант, но дори той не успява да убеди Робърт да се върне към музикалната си кариера. Пейдж го убеждава да не напуска напълно. „Той казва, че групата е нищо без мен и иска да си взема почивка, докато не съм готов да свиря отново. Осъзнах, че сме повече от бизнес партньори. Бяхме истински приятели. Имахме достатъчно пари, за да живеем комфортно, но никой не знае колко дълго могат да чакат феновете ни. Може да ни забравят, ако вече не свирим. Не искам това да се случи с групата“, казва певецът по това време. През май 1978 г. квартетът възобновява репетициите и започва подготовка за записа на нов албум. Издаден през 1979 г., „In Through the Out Door“ е силно повлиян от Джоунс и Плант, а композиционният принос на Пейдж е по-малко забележим от обикновено. Джими и Бонъм често изобщо не се появяват в студиото по време на основните сесии, свирейки партиите си поотделно вечер. По това време и двамата безуспешно се борят със собствените си демони: първият се опитва да се откаже от злоупотребата с вещества, а вторият се бори с алкохолизъм. Този албум включва най-меката и лирична композиция на групата, „All My Love“, която Плант посвещава на покойния си син. Робърт записва вокалите в песента наведнъж. Пейдж и Бонъм не харесват новата посока на групата - те са загрижени за това как се е получила песента. „Бях малко притеснен за припева. И си помислих: „Това не сме ние. Това не сме ние.“ Изглеждаше добре, но не исках да продължавам в тази посока“, каза Пейдж години по-късно. По това време Zeppelin се завръщат на сцената. Групата изнася два мащабни концерта във Великобритания, където не са свирили четири години. Самият Плант обаче по-късно признава, че тези изпълнения далеч не са перфектни и не отговарят на мащаба на събитието. През 1980 г., въпреки трудностите, групата започва подготовка за пълномащабно американско турне и завършва кратко европейско турне. Турнето е скромно, със съкратен сетлист и малки места за провеждане. Пейдж все още е в хватката на наркотичната си зависимост, свиренето му се влошава и той прави грешки по време на изпълненията - състоянието му е депресиращо. Отношенията между Джими и Робърт се влошават. Те дори не могат да бъдат в една и съща стая. Плант, който току-що се е възстановил от смъртта на сина си, се опитва да поддържа здравето и трезвостта си, а работата с Пейдж е мъчение. Но Бонъм е в най-лошо състояние. По време на концерт в Нюрнберг групата изсвирва само три песни, преди барабанистът да се срути на сцената. Групата официално обявява, че Бонъм има стомашни проблеми, но присъстващите на шоуто виждат барабаниста пиян още преди да започне. Музикантът преживява дълбока творческа криза. Пиян, той твърдял, че вече не може да бъде барабанист – Бонъм искал да пее. По време на турнето Плант, виждайки как мъжът, който го е измъкнал от ямата, се разпада, отчаяно му казва: „Не можем да продължаваме така. Бонзо, ти ни дърпаш надолу.“ На 24 септември Бонъм шофирал за репетиция за американското турне, което трябвало да започне след седмица. Пил по пътя, пил в студиото и едва не припаднал. Когато репетицията приключила, бил закаран до дома на Пейдж. На следващия ден не се явил на репетиция. Джоунс и мениджърът на турнето решили да проверят защо Бонъм не се е явил. Пристигнали в дома на Пейдж и намерили Бонзо да лежи неподвижно на дивана. Мислели, че просто спи. „Опитах се да го събудя. Беше ужасно. После трябваше да кажа на другите двама“, спомня си басистът. Джон Бонъм бил само на 32 години. Смъртта на приятеля и колегата оказала дълбоко влияние върху останалата част от групата. Пейдж продал къщата си поради трагичните спомени, свързани с барабаниста, и не докоснал китара повече от година. Джоунс бил бесен, че Бонъм е пропилял таланта си, а Плант претърпял още един тежък психологически удар. Той смятал Бонзо за последната връзка между него и групата. За разлика от Джоунс, Плант обвинявал себе си и останалата част от групата, а не барабаниста. „Бонъм не умря от алкохол – той умря, защото бяхме твърде мълчаливи. Трябваше да му помогна по някакъв начин, но не го направих“, каза певецът в документалния филм „Becoming Led Zeppelin“. След смъртта на Бонъм американското турне било отменено. Имало слухове, че групата може да намери заместник, но два месеца по-късно, на 4 декември, Led Zeppelin официално обявили, че групата е приключила. Това решение спечелило уважението на феновете и критиците. По-късно Плант казал на сина на Бонъм: „Обичах баща ти твърде много. Не мога да излизам на сцената и да се преструвам, не мога да бъда робот. Когато баща ти напусна нас и света, това беше краят на Led Zeppelin.“ Източник: ТАСС