Днес се навършват 46 години от смъртта на Петя Дубарова
преди 8 часа
fakti.bgНа 4 декември 1979 година България губи един от най-ярките си млади поетични таланти. В своя дом в град Бургас, ненавършила 18 години, Петя Дубарова слага край на живота си със сънотворни хапчета, пише dunavmost.com. Последното послание В кратка предсмъртна бележка младата поетеса оставя само няколко думи, подредени като стихотворение: "Измамена / Младост / Прошка / Сън / Спомен / Зад стените на голямата къща / ТАЙНА" Творческо наследство Единствената стихосбирка на Петя Дубарова - "Аз и морето", излиза от печат през 1980 година, след нейната смърт. По-късно творчеството ѝ е събрано в книгата "Най-синьото вълшебство", която включва нейни стихове, писма и личен дневник. Последни размисли Година преди фаталното си решение, в своя дневник поетесата споделя дълбоки размисли за живота: "Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо..." В една от последните си изповеди тя пише: "Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници." Почитаме живота и творчеството на Петя Дубарова с поемата "Да бъда зимата": Снегът е бял като възглавница, и чист, и светъл е като невинност, луната като жълта раница, звездите - чаша бяло вино. Аз искам с виното им ледено за първи път да се опаря, луната още недогледала на своя гръб да натоваря. Аз искам огъня на устните в снега нестоплян да удавя, кристалите от твърдост вкусните, под зъбите си да поставя. Аз искам да изтръпна цялата - на зимата да заприличам. Да бъда зимата. Ала сърцето ми да си остане на момиче.