Ако не се харесваме, може да страдаме от ТДР
преди ден
zdrave.toСъстоянието изисква спешно лечение с психотерапия Всеки има нещо, което не харесва във външния си вид в даден момент и това е нормално. Но ако мислите ви се въртят единствено около физически недостатък и това доминира в цялото ви ежедневие, тогава се касае за телесно дисморфично разстройство. В психологията то се определя като изкривено възприятие за собственото тяло. Засегнатите се виждат по различен начин в сравнение с другите и се фокусират интензивно и прекомерно върху един или повече възприемани от тях като „недостатъци“ във външния си вид. Това ги кара да се чувстват грозни и дори обезобразени, но поведението им няма нищо общо с прекомерната суета, а по-скоро се отнася към сферата на психичните заболявания. Людмила Людмилова: Проблемът при анорексия не е в храната, а в главата Ако не се лекува, състоянието може да има сериозни последици за цялостното здраве на човека. Дистресът, отрицателната емоционална реакция към стресови фактори, изпитвана от засегнатите, често е толкова силна, че мислите им се въртят единствено около възприеманите недостатъци, което води до нарастваща изолация. Някои развиват тежка депресия и дори мислят за самоубийство Жените и мъжете са засегнати от заболяването с приблизително еднаква честота. Въпреки че е най-често срещано сред тийнейджърите и младите, хора от всички възрасти могат да попаднат в лапите на психичното състояние. Но това, което повечето не знаят, е, че телесното дисморфично разстройство е лечимо. Симптомите на ТДР могат да се развиват постепенно или внезапно да се появят и да варират по интензивност. Хората с изкривена представа за тялото си прекарват немалко часове дневно, обсебени от своите предполагаеми недостатъци и мислейки единствено и само за тях. Проверяват външния си вид в огледалото по няколко пъти или избягват да се поглеждат изобщо. Редовно се опитват да прикриват това, което смятат за недостатък, да коригират външния си вид всячески, чувстват се неудобно, когато другите ги гледат. Убедени са, че околните са се вторачили в тях, изпитват срам и отвращение от телата си, говорят за себе си, използвайки негативни термини. Избягват социални контакти, в които предполагаемите им недостатъци биха могли да бъдат забелязани, подлагат се на козметични процедури и въпреки това се чувстват недоволни след това. Всяка част от тялото може да бъде включена в списъка на страдащите от дегенеративно дисморфично разстройство. Мислите им обаче най-често се концентрират около следните области: кожа, нос, коса, челюст, зъби, бюст, ханш, корем. ТДР е подобно на други психични заболявания, така че правилно поставената диагноза е важна за прилагането и на подходящата терапия. То може да доведе до социална изолация и да бъде съпроводено от състояния, известни като коморбидности - едновременно наличие на повече болести и разстройства, които вървят с основното заболяване. Те включват тревожни разстройства, депресия, злоупотреба с вещества, зависимости, хранителни разстройства. Тези състояния могат да бъдат толкова тежки, че да увеличат и риска от самоубийство. Едно от състоянията е мускулното дисморфично разстройство, което представлява изкривено възприятие за мускулите и засяга предимно мъжете. Те стават прекомерно обсебени от чувството, че не са достатъчно мускулести. В резултат на това тренировките с тежести за изграждане на още мускулна маса могат бързо да станат нездравословни и дори опасни. Както вече стана ясно, телесното дисморфично разстройство е лечимо Елена Атанасова: Паник атаката не е враг - тя е език Всеки, който подозира, че той или други хора може да са го развили, задължително трябва да потърси медицинска помощ, защото без лечение обикновено прераства в хронично. В зависимост от тежестта на психичното заболяване съществуват различни мерки и терапии, които могат да помогнат за успешно излизане от това състояние. Най-важният метод на лечение е психотерапията и по-специално когнитивно-поведенческата терапия. По време на сеансите пациентите се учат да поставят под въпрос негативните си мисли, като например самокритика, свързана с външния им вид. Терапевтите ги насочват как да повишават самочувствието си чрез теми, различни от физическото им състояние, да се фокусират по-малко върху него и “недостатъците” си, да приемат тялото си каквото е или да го съдят по-малко и да пренасочат перспективата към вътрешните си качества и да прекратят социалната си изолация. Терапията може да използва различни упражнения, за да улесни постепенно изграждането на по-позитивен самообраз. Често се използва специална техника, при която пациентите, водени от терапевт, стигат до смелостта да се изправят срещу телата си в огледалото В особено тежки случаи може да се наложи и медикаментозно лечение. Ако депресията е съпътстващо състояние, на пациентите обикновено се предписват антидепресанти. Експертите съветват да не се прилагат козметични процедури, защото те увеличават риска от последващи депресивни състояния, в случай че резултатът е незадоволителен за пациента, което се случва все по-често. Важно е психичното състояние на тези хора да се приема достатъчно сериозно, тъй като колкото по-скоро получат професионална помощ, толкова по-скоро ще могат да се погледнат спокойно в огледалото и да възприемат себе си отново, и без предразсъдъци. Денис МАРТИНОВ