ВКС върна за ново разглеждане делото за убитата Евгения
преди 2 дни
fakti.bgВКС връща за ново разглеждане на САС делото срещу Орлин В. и Пламен В. за убийството на Евгения В. през 2021 г., извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин. Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Орлин В. и Пламен В. и на частните обвинители срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд. С нея Орлин В. и Пламен В. са признати за виновни и осъдени за предумишленото умъртвяване в съучастие на Евгения В., извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин. На всеки от подсъдимите е наложено наказанието „доживотен затвор“. Според съдебния състав на ВКС прегледът на въззивното решение сочи на допуснати процесуални нарушения. Апелативният съд е изключил от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност показанията на полицейските служители, пресъздали съдържанието на „оперативните беседи“, проведени с подсъдимите. Отказал е да цени и протоколите, отразяващи проведените следствени експерименти с участието на подсъдимите, предхождащи привличането им в качеството на обвиняеми. Основанието, предпоставило тези процесуални решения, съдът е обосновал с допуснати нарушения на чл. 2, § 3 от Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по ЕЗА и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. Прието е, че както в хода на беседата, така и при проведените следствени експерименти, двамата подсъдими, изнасяйки уличаваща ги информация, са се превърнали от свидетели в обвиняеми, но те не са били уведомени, че имат право да запазят мълчание и за правото им на адвокат. Въпреки заетата позиция САС е счел, че „порочността на извършените процесуално-следствени действия (следствените експерименти) не рефлектира върху показанията на поемните лица, участвали при провеждането им“. В мотивите на ВКС се подчертава, че с факта на задържането на подсъдимите и провеждането на разговор с тях от полицейските служители в рамките на беседата те вече са били третирани като заподозрени, на които се е дължала адвокатска защита, като се има предвид и разследваното престъпление. Според касационната инстанция в този аспект остава неясна и позицията в атакуваното решение, че изявленията на подсъдимите са „извънпроцесуални“, независимо че са направени в хода на извършените следствени експерименти, пряко свързани с образуваното наказателно производство, по което към този момент те вече са били заподозрени като извършители на престъплението. Съдът, приемайки, че показанията на свидетелите представляват източник на доказателствени факти за инкриминиращите изявления на Пламен В., е дължал и преценка дали те съставляват съществена част от материалите, послужили за неговото осъждане като помагач на другия подсъдим. „Дистанцирайки се от задължението си да провери доказателствените разсъждения на първата инстанция, апелативният съд ги е утвърдил безкритично, пропускайки да съобрази логиката на иначе приетата за приложима в разглеждания случай Директива 2013/48/ЕС и да изследва дали допуснатите нарушения подкопават стандарта, охраняващ справедливостта на процеса. Процедирайки така, сам е основал изводите си върху уязвими от процесуална гледна точка доказателствени материали, чиято допустимост не може да бъде утвърдена с приведените в решението аргументи“, се констатира в мотивите на ВКС. Според касационната инстанция не може да се отрече основателността на възраженията, че апелативният съд не е разисквал различията между експертните мнения, приети от основния съд, и това от въззивното производство относно въпроса дали в механизма на причиняване на смъртта е участвал като способ и поставеното (намотаното) стреч фолио около главата на пострадалата. В пренията си пред въззивния съд защитата освен друго е обосновавала своята теза именно с посочения експертен извод на допълнителната експертиза, поради което и отсъствието на съдебна мотивировка за неприемането му е лишила от отговор поддържаните възражения. В мотивите на ВКС се посочва, че и възраженията на частните обвинители, направени в касационната им жалба, също имат своето основание. Във въззивното производство те са настоявали за утежняване на положението на двамата подсъдими, искайки налагане на наказанието „доживотен затвор без замяна“. „Втората инстанция е дължала да разгледа доводите, независимо дали изтъкваните с въззивната жалба и в съдебното заседание фактори, преценени от частните обвинители като значими за обосноваване на кумулативното изискване по чл. 38, ал. 1 от НК, е могло да доведе до желания от тях резултат“, категорични са върховните съдии. Съдебният състав на ВКС обобщава, че извършената от САС процесуална дейност не удовлетворява стандарта, въведен с нормите на чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Констатираните нарушения са отстраними чрез провеждане на ново въззивно производство пред втората инстанция, при което преди всичко съдът следва да извърши прецизен анализ и оценка, съобразявайки всички предпоставки за допустимост, достатъчност, достоверност на доказателствените материали, въз основа на които да изгради фактическите си констатации със степен на убедителност по изискванията на чл. 303 от НПК, отговаряйки и на възраженията на страните. При необходимост да проведе и допълнително съдебно следствие. Решението на ВКС е подписано с особено мнение от член на съдебния състав.