Опит за китайска биодиверсия в САЩ?
преди час
fakti.bgПримерите за биотероризъм или агросаботаж са изключително редки, тъй като това обикновено се върши тайно, а доказателствата често са само косвени. Случаят Fusarium graminearum е най-добре документираният досега пример на подозрение в агротероризъм от страна на Китай срещу Запада. Подозрителни проби в багажа През юли 2024 година 34-годишният Цънйон Лиу, биолог в университета в Ханджоу, Югоизточен Китай, е проверен от митнически служители след кацането си на летището в Детройт. В багажа му са открити пликове с гъбичките Fusarium graminearum, които американските власти класифицират като "потенциално оръжие за агротероризъм“, способно да унищожи цели реколти и да отрови както животни, така и хора. Първоначално Лиу твърди, че отива да посети приятелката си Юнцин Цзян, докторантка в лабораторията на Мичиганския университет. Но под натиска на разследващите признава, че умишлено е скрил пробите, за да ги клонира в лабораторията и да ги използва за по-нататъшни експерименти. В мобилния телефон на Лиу следователите от ФБР откриват специализирана литература по "водене на война с растителни патогени" и чат протоколи с Цзян, свидетелство за съгласувани планове за контрабанда и предишни опити за внасяне на забранени проби. Китайски учени под подозрение за биотероризъм в САЩ Цзян незабавно също бързо попада в полезрението на следователите: във ФБР смятат, че тя е подпомагана от китайското правителство, освен това е убедена комунистка, а в Мичиган изследва същия патоген. Така се стига до предявяването на обвинения срещу двамата за заговор, контрабанда, неверни показания и нарушения на визовите разпоредби. Лиу е екстрадиран, а Цзян е в предварителното следствие и очаква да научи каква гаранция ще ѝ бъде определена. Война за семена и спори Още през 2020 година имаше сведения за подозрителни пакети от Китай, изпратени до адреси в няколко американски щата. Аграрните власти изразиха предположението, че става въпрос за неизвестни семена на инвазивни видове растения, които "могат да причинят огромни щети на природата, да изместят или унищожат местни растителни видове или насекоми и да нанесат непоправими щети на реколтата", бе посочено в съобщение до медиите на аграрното министерство на щата Вирджиния от юли 2020 година. В САЩ сега нарастват опасенията, че зад научния обмен може да се крие тайна стратегия за нанасяне на вреди на американското земеделие в полза на стратегически конкурент. Експерти по сигурността предупреждават за "сериозна заплаха за националната сигурност", а случаят от Мичиган с двойката китайски учени е показателен за новата заплаха от агротероризъм във времената на хибридните войни: целенасочена атака срещу производството на хранителни продукти чрез контрабандно внасяне в страната или умишлена манипулация на опасни причинители. Междувременно гъбичките Fusarium graminearum вече се срещат и в САЩ. Те не позволяват на пшеницата и ечемика да се развиват нормално - зърната им остават дребни и сбръчкани, а царевицата направо изгнива. Истинската опасност обаче се крие в един генетично променен вид, който не се влияе от никакви препарати. Засега няма доказателства, че внесените контрабандно проби наистина са били генетично манипулирани, но опасността е съвсем реална и плаши. Биотероризъм и изкуствен интелект: новият фронт Наред с класическите методи за контрабанда, все по-голямо значение придобиват вариантите за оптимизиране на действието на вредни организми с помощта на синтетична биология или протеиново инженерство, използващо изкуствен интелект (ИИ). Учените отдавна предупреждават, че инструментите за генно манипулиране на гъбички, спори, вируси и токсични протеини могат да служат не само за мирни цели, но да бъдат използвани и като оръжие. "Протеиновото инженерство представлява научна дейност с двойна употреба - то може да е много полезно, например при разработването на нови ваксини, в генната терапия, диагностицирането и определянето на терапии при болести, които досега се лекуваха трудно или изобщо не се лекуваха", казва професор Бирте Плато от Техническия университет в Дрезден. "В същото време тези изследвания са високорискови, защото със същите технологии са свързани и потенциално опасни ефекти, като например неволен или умишлен синтез на гени за кодиране на протеини, например за развитие на биологични бойни вещества", посочва тя. На същото мнение е и професор д-р Дирк Ланцерат от Бонския университет "Фридрих Вилхелм. "Двойната употреба на тези технологии позволява те да бъдат използвани както за граждански цели, така и за военни или дори за престъпни нужди". По думите му изследователите винаги са изправени пред дилема: "От една страна протеиновото инженерство дава шансове за разработване на ваксини и за ускоряване на производството на лекарства, но в същото време може да улесни и разработването на биологични оръжия". Ефективен международен контрол липсва Допълнителна загриженост при оценката на риска предизвиква и това, че досегашните механизми за сигурност са крайно недостатъчни: актуално изследване показва, че съвременните модели на ИИ могат да създадат опасни протеинови варианти, които не могат да бъдат разкрити от сегашните системи за контрол. "Генерираните с ИИ протеини могат да притежават свойства, подобни на тези, които се срещат в природата, но с различна ДНК секвенция. И ако в случая става въпрос за потенциално опасен протеин, контролните системи "не виждат“ опасността", разяснява Плато. Именно секретният характер на чувствителните научни изследвания затруднява ефективния контрол: технологичните успехи в областта на изкуствения интелект и биотехнологиите до голяма степен са дело на частни или държавни лаборатории, чиято дейност обаче не е публична поради причини от стратегическо естество или свързани с патентното право. Независими международни контролни институции засега не са създадени, нито някой следи глобално тези дейности. Казано другояче - върху биотехнологиите и изкуствения интелект няма ефективен и задължителен международно-правен контрол. Конвенцията за забрана на биологичните оръжия забранява разработването и използването им, но не разполага със собствен механизъм за контрол и верификация, което прави нарушенията трудно доказуеми. А структури за наблюдение, например като Международната агенция за атомна енергия, пък изобщо липсват. Автор: Александър Фройнд