Ново откритие показва, че Слънчевата система се движи през Вселената почти четири пъти по-бързо
преди 10 часа
fakti.bgНови, революционни наблюдения хвърлят ръкавица на досегашните космологични модели, предполагайки, че се Слънчевата система се движи с умопомрачителните 3.67 пъти по-бързо, отколкото сме предполагали. Това е еквивалентът на 1300 км/с – една космическа хиперскорост, която е далеч от скромните 370 км/с, заложени в стандартния ΛCDM модел. Откритието от 1969 година ни показа, че се носим в посока към съзвездието Лъв, като ефектът на Доплер потвърждаваше тази посока, отчитайки леко повишаване на температурата в тази част на небето. Но сега цифрите преобръщат представите ни за скоростта на този галактически спринт. За да стигнат до това смайващо заключение, учените са използвали мощния инструментариум на мрежата радиотелескопи Low Frequency Array (LOFAR) в комбинация с още две радиотелескопични инсталации. Тяхната мисия? Да картографират разпределението на радиогалактиките – онези необикновени галактически обекти, които излъчват изключително силни радиовълни. Дългата дължина на вълната на тези сигнали е безценна, тъй като им позволява да пронизват плътни облаци от прах и газ, "осветявайки" пътя пред нас. Логиката зад експеримента е гениално проста, сякаш извадена от класически научнофантастичен филм: колкото по-бързо се движи Слънчевата система, толкова по-голям брой радиогалактики ще бъдат струпани пред нея. Представете си преход към хиперпространство, където звездите се сливат в една точка пред космическия кораб. Дори при относително ниската ни скорост (много под 1% от скоростта на светлината), съвременните ни уреди са достатъчно чувствителни, за да уловят тази разлика. Освен чистото преброяване, изследователите са измерили и доплеровите промени в яркостта (или "цвета") на радиогалактиките. Колкото по-висока е нашата скорост, толкова по-ярки и "по-сини" изглеждат галактиките пред нас, докато тези зад нас стават по-слаби и "по-червени". Тази корелация е директно доказателство за колосалното ускорение. Резултатите, публикувани в престижното списание Physical Review Letters, са категорични: нашето движение през пространството е 3.67 пъти по-бързо от всички предсказания. Това откритие е повече от интересен факт – то е потенциален тектоничен трус в нашето разбиране за Вселената. Ако нашето движение е толкова по-бързо, това може да означава, че мащабната структура на Вселената и нейната еволюция са доста по-различни от това, което предполага моделът ΛCDM. Разбира се, остава минимална вероятност неравномерното разпределение на радиогалактиките да е просто космическо съвпадение, но научната общност приема този шанс за незначителен. В подкрепа на новите данни идват и предишни измервания на инфрачервеното лъчение от квазари – онези далечни и активни галактически центрове, захранвани от свръхмасивни черни дупки. Макар и по-малобройни, тези обекти корелират с хиперскоростта. В глобален план, нашата скорост винаги се измерва спрямо реликтовото лъчение – ехото от Големия взрив. Досега се смяташе, че то е равномерно разпределено във всички посоки, което подкрепяше модела. Но както се оказва, Вселената може да има своя собствена гледна точка по въпроса за еднородността. С тази нова космическа скорост, ние буквално пресичаме границите на познатото.