Легендата Киелини успокои, че има светлина в тунела за Ювентус
преди 3 часа
fakti.bgЛегендата на Ювентус и италианския футбол като цяло Джорджо Киелини е оптимист за бъдещето на “бианконерите”. От лятото насам той изпълнява функциите на директор по футболната стратегия в клуба от Торино. Сега Киелини беше сред главните действащи лица на събитието Social Football Summit на „Алианц Стейдиъм“ - домът на Юве. Освен че разясни различните аспекти на новата си роля в клуба, бившият защитник коментира и трансферните въпроси: „Липсва ни последният елемент – спортният директор. Когато го намерим, структурата ще включва Комоли начело на спортната част, а след това ще бъда аз, заедно с Модесто и спортният директор, при взимането на решения.“ Едно от тези решения може да засяга подновяването на договора на Кенан Йълдъз, бижуто на Юве: „Спокойно, спокойно. Има воля от всички страни. С баланс и спокойствие всичко се постига.“ След това Джорджо Киелини подробно описа новата си длъжност като директор по футболна стратегия – позиция, която го кара да се движи между тренировъчния център „Континаса“, централата на клуба и базата „Виново“ с поглед върху цялостната картина. Неговата работа съчетава стратегия, ценности и ежедневно внимание към детайлите, водена от желанието да върне в клуба онази „нормалност на победите“, белязала цяла една епоха. Киелини обясни смисъла на своите отговорности, нужната дистанция от играчите, важността на личния баланс и осъзнаването на промените, през които преминават клубът, отборът и цялата среда. Сред външен натиск, споделени технически решения и изравнено първенство, бившият капитан очерта пътя за връщането на Ювентус към постоянно състезание на най-високо ниво. Новата роля в Ювентус: визия, метод, отговорност Киелини веднага поясни, че титлата „директор по футболна стратегия“ може да „означава всичко и нищо“, тъй като не обича строгите определения. Той се възприема като подкрепа за всичко, което Юве трябва да продължи да бъде. Ежедневната му дейност го води между „Континаса“, централата и „Виново“, където вижда бъдещето на клуба. Той подчертава, че в модерния футбол е невъзможно да се пренебрегне вътрешната работа с младите таланти: тяхното формиране е централна мисия, по-устойчива от това просто да се купуват готови играчи. Неговата задача е да помага на хората да се усъвършенстват и да растат, следвайки ценности, които самият той продължава да учи. Той се чувства пазител на традиция, дълга повече от сто години. Спомня си пристигането си в Ювентус през 2004 г. и подчертава как двете години, прекарани в Лос Анджелис, са били решаващи, за да не премине „от 0 до 100“ между терена и бюрото, намирайки нов баланс в своя път. Отношения с отбора: дистанция, ценности и лидерство Киелини разказва, че има работа не само с играчите, но и с 50-те души в спортния център и 300-те в централата. С футболистите поддържа коректна дистанция: той вече не е съотборник и трябва да пази ролите и границите. Благодарение на миналото си обаче всяка негова дума се чува, без да има нужда да изгражда авторитет. Целта е да посочва пътя, без да навлиза в работата на другите. Той вижда този период като фаза на подкрепа, защото групата е сплотена и здрава. Нормалността на победите трябва да се върне чрез ежедневна работа, споделени ценности и устойчивост. Той цитира човек, който работи в клуба по-дълго от него: „Ние сме пазители на ценностите на Ювентус.“ Подчертава важността на интелектуалната честност: да казваш това, което мислиш, с ясни мотиви, позволява различията да се управляват с уважение. За играчите е по-лесно да получат директна обратна връзка от него, дори когато не споделят напълно гледната му точка. Промяната в модерния футбол и адаптацията Киелини признава, че светът на футбола се е променил. Той не понася фразата „вече няма младежи като едно време“, защото я е чувал и докато е играел. Младите растат в различен контекст, с повече инструменти и по-малко невежество в професионалното си управление. Психичното здраве, възстановяването, изучаването на противниците и анализът на данни са част от нов начин на подготовка. Според него ключът е бързата адаптация към промяната. Разказва как в последните години от кариерата си е играл много по-различно в сравнение с времето, когато е бил на 25, благодарение на любопитство и желание за усъвършенстване. Днес усеща, че все още има да изгражда мениджърски умения, но го прави спокойно: бързането, казва той, е лош съветник. Неговият подход остава воден от ценностите, белязали целия му професионален живот. Технически избори, преход и бъдещето на Ювентус Темата за смяната на треньора не го тревожи: „Винаги съм спал спокойно“, казва той с усмивка. Решенията са част от отговорностите, а той е бил част от процеса на съвместно вземане на решения. Комоли споделя много, като поема крайната отговорност, защото е необходима откритост към различни идеи. Киелини признава, че следващите месеци ще бъдат трудни, но стимулиращи. Той смята, че след преминаването през многото вътрешни промени ще дойде „ярката светлина, по-голяма от тази, която можем да си представим днес“. Всичко зависи от следващите мачове, в едно изравнено първенство, в което има само един отбор, който е явно по-силен от другите — никога не се споменава по име, но се подразбира. Вижда реални възможности за добри резултати, при условие че отборът остане обединен и упорит. Структурата на клуба преминава през някои трансформации, поради което пътят е по-тежък. Той се определя като един от феновете, осъзнавайки натиска около Ювентус: когато атмосферата отново се освети, подкрепата става по-силна от преди. Относно думите на Спалети за титлата, Киелини прави разлика между „искам да спечеля“ и „трябва да спечеля“. Но поглеждайки класирането, признава, че въпросът „Защо не?“ е напълно легитимен. С две трети от първенството все още пред нас всичко остава отворено, при условие че се запази необходимият баланс, за да се превърнат емоциите и напрежението в конкурентна сила.