Роналдиньо - от затвора до върха на света
преди 3 часа
fakti.bgИмаше време, в което светът спираше да диша, щом Роналдиньо докоснеше топката. Усмивката му беше по-ярка от прожекторите, а играта му – по-красива от която и да е хореография. Той не просто играеше футбол. Той танцуваше с топка в крака. Но както при всяка легенда, зад магията стои и болка. Зад усмивката – дълги години на борба, лишения и падения, които направиха историята на Роналдиньо повече от просто футболна приказка. Това е историята на човек, който стигна до небето… и после падна само за да покаже, че никой не може да му отнеме любовта към играта. Роналдо де Асис Морейра – по-късно известен като Роналдиньо – се ражда през 1980 г. в бедно семейство в покрайнините на Порто Алегре, Бразилия. Домът му е скромен, но пълен с музика, топки и мечти. Баща му – Жоао – работи в корабостроителница, а майка му е медицинска сестра. Футболът обаче е навсякъде. Брат му Роберто вече е талант в Гремио, и именно той е първият герой на малкия Роналдиньо. Когато Жоао умира, Роналдиньо е едва на осем. Болката е огромна, но топката се превръща в неговото убежище. На осем години той вече впечатлява с техниката си. На 13 вкарва 23 гола в един мач. Местните започват да говорят за него като за дете чудо. Малко след това идва повиквателна от националния отбор до 17 години. Светът се готви да види новата бразилска магия. Никой обаче не е готов за това, което предстои – един огромен талант, който превръща футбола в танц и магия и остава завинаги своя неповторим отпечатък върху спорта, като никой не може да забрави неговата усмивка и лекотата, с която преодоляваше противници на терена. През 1998 г. Роналдиньо дебютира за Гремио и веднага става сензация. Неговите финтове и дриблиране са нещо, което не се вижда всеки ден – не просто ефективни, а поетични. Скоро Европа чува името му. През 2001 г. подписва с Пари Сен Жермен. Там, между нощния живот на Париж и строгата дисциплина на европейския футбол, младият бразилец започва да намира себе си. През лятото на 2002 г. идва и първият връх – Световното първенство в Корея и Япония. Бразилия печели златото, а Роналдиньо, редом с Роналдо и Ривалдо, е част от магичното трио, което вдига петата звезда на „селесао“. Неговият гол срещу Англия от 35 метра остава в историята. 2003 г. променя всичко. Барселона, отчаян за герой след няколко трудни години, взима усмихнатия бразилец. Там, на „Камп Ноу“, Роналдиньо не просто играе футбол – той променя начина, по който хората гледат футбола. Всеки мач е представление. Фенове на Реал Мадрид го аплодират насред „Сантяго Бернабеу“. Това е нещо, с което малцина могат да се похвалят. И само показва, че Роналдиньо не е само един невероятен играч, а неговата харизма и поведение карат хората да го обичат. В пиковите си години той е недостижим – два пъти Футболист на годината на ФИФА, носител на Златна топка, шампион на Испания и Европа. „Докато имаме Роналдиньо, няма от какво да се страхуваме“, казва тогавашният треньор Франк Райкард. Той вдъхновява цяло поколение – включително и младо момче от Ла Масия, което по-късно ще стане най-добрият в света. Казва се Лионел Меси. И именно Роналдиньо му подава при дебютния му гол. След 2008 г. идва спад. Нощният живот, контузиите и липсата на дисциплина взимат своето. Барселона се прощава с него, а бразилецът тръгва по дълъг път през Милан, Фламенго, Атлетико Минейро… Но дори когато формата му се губи, усмивката му остава. Той печели Копа Либертадорес с Атлетико – нещо, което малцина вярваха, че ще направи. За кратко време светът отново си спомня защо го обича. През 2020 г. светът онемя – Роналдиньо беше арестуван в Парагвай заради фалшив паспорт. Снимките му от затвора шокираха феновете. Но дори там, зад решетките, Роналдиньо остана… Роналдиньо. Участва в затворнически турнир и вкара пет гола и даде шест асистенции във финала, за да спечели шампионата на затвора. Усмивката му не изчезна нито за миг. Той може да твори дори и от затвора, което е още един пример за мнозина. Няколко месеца по-късно беше освободен, а когато излезе от затвора, стотици хора го чакаха отвън, скандирайки името му. Светът не беше забравил своя магьосник. Днес Роналдиньо не играе, но влиянието му се усеща навсякъде. От уличните мачове в Рио до академиите на „Барселона“ – всяко дете, което дриблира с усмивка, носи частица от него. Той не беше най-дисциплинираният, нито най-прецизният. Но беше най-радостният. Футболът с него беше изкуство, а не война. Постиженията му са феноменални и трофеите добавят към бляскавата му кариера, като те са само доказателство за неговите успехи. Световен шампион (2002) Шампион на Испания (2 пъти) Победител в Шампионската лига (2006) Носител на „Златната топка“ (2005) Футболист №1 на ФИФА (2004, 2005) Шампион на Южна Америка (Копа Америка 1999) Победител в Копа Либертадорес (2013) Един от малкото, спечелили и ШЛ, и Либертадорес Роналдиньо е доказателството, че понякога най-великите не са тези, които никога не падат, а тези, които падат и пак се усмихват.