19 ноември 1975 г.: Излиза филмът „Полет над кукувиче гнездо“
преди 2 часа
fakti.bgНа 19 ноември 2025 г. се навършва точно половин век от премиерата на „Полет над кукувиче гнездо“, класика на световното кино, донесла на актьора Джак Никълсън „Оскар“ и национална популярност. И до днес никой списък с „Най-великите филми на всички времена“, „Филми, които трябва да видите, преди да умрете“ или „Филми, които завинаги ще променят мнението ви“ не е пълен без споменаването на този филм. Как е създаден този шедьовър, на какво е посветен и каква роля са изиграли съветските комунисти в създаването му? 1963 г. Рандъл Макмърфи (Джак Никълсън), осъден за блудство с 15-годишно момиче, попада в психиатрична болница в опит да избегне присъда за принудителен труд. Той все още не разбира в какво се е забъркал - докато присъдата му в затворническата ферма има фиксирана крайна дата, в психиатричното отделение ще го държат колкото си искат. Животът, заобиколен от психично болни (по-голямата част от които са там доброволно), би могъл да бъде доста поносим, ако не беше медицинската сестра Ратчед (Луиз Флетчър), която е установила пълен контрол над пациентите. Ратчед вижда буйния Рандъл, който или печели цигарите на всички съседи в игра на карти, или урежда риболовен излет без разрешение, като заплаха за установения ред - и тяхната власт. Когато дебютният роман на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“ е публикуван, американското общество претърпява огромни катаклизми. Началото на 60-те години на миналия век е пикът на борбата срещу сегрегацията, предпоставките за сексуална революция вече са видими, а психеделиците стават все по-често срещани в живота на нонконформистите, нещо, на което самият млад писател, според него, се е наслаждавал напълно благодарение на участието си в експерименти на ЦРУ. Идеите за оспорване на системата, разбиване на стари основи и стари йерархии само задълбочават атмосферата на бунт и промяна – толкова гъста, че дори най-закоравелите хипита могат да я докоснат. В тази бурна контракултурна среда книгата за неравната битка между човека и институцията придобива култов статус почти мигновено. Само година по-късно Кърк Дъглас, по това време непоклатим стълб на Холивуд, купува правата за адаптация на романа за Бродуей и големия екран. Звездата успява да изиграе главната роля в пиесата, но филмът се забавя. Дъглас иска филмът да бъде режисиран от живеещия в Прага режисьор Милош Форман, с когото се запознава по време на турне в Източна Европа. Към средата на 60-те години на миналия век младият режисьор от Източния блок постига международна слава с дебютния си филм „Черен Петър“ и получава номинация за „Оскар“ за „Любовта на една блондинка“. Актьорът изпраща на Форман копие от романа на Киси, но очевидно то засяда на границата. По-късно фигурата на чехословашката „Нова вълна“ става жертва на комунистическата цензура и е принуден да емигрира от родината си с настъпването на Пражката пролет. Оригинално заглавие: „Полет над кукувиче гнездо“. Дата на излизане: 19 ноември 1975 г. Държава: САЩ. Времетраене: 135 минути. Режисьор: Милош Форман. В ролите: Джак Никълсън, Луиз Флетчър, Уил Сампсън, Брад Дуриф, Уилям Редфийлд, Дани ДеВито. Измина почти десетилетие. Дъглас, на около петдесет години, вече не беше подходящ за ролята на нагъл, бунтарски шегаджия. Синът му, Майкъл, бъдещата звезда на филмите от Уолстрийт, го убеждава да предостави правата върху филма и „Първичен инстинкт“. След няколко режисьорски промени, Дъглас-младши и други продуценти отново предлагат филма на Форман - уж без одобрението на баща му, а единствено по свои собствени причини. Емигрантският режисьор по-късно пояснява, че е бил избран, защото се е съгласил на сравнително нисък хонорар. Главната роля в крайна сметка отива при Джак Никълсън, който признава пред Форман, че и той веднъж се е опитвал да придобие правата върху романа, „но онзи старец Дъглас го е надхитрил“. По времето, когато снимките започват, самият Никълсън вече се е превърнал в икона на контракултурата благодарение на ролите си във "Волният ездач“ и „Пет лесни парчета“. Въпреки това, именно в „Полет над кукувиче гнездо“ публиката за първи път открива пълния диапазон на Никълсън като актьор. Неговият бунтар Макмърфи е откровено отвратителен персонаж, психически нестабилен, но способен да предизвика съчувствие. Това, разбира се, не би се появило без противовеса на филма в лицето на антагониста на Флетчър. Сестра Рачъд остава един от най-емблематичните антагонисти в историята на киното и до днес. Меката, фина строгост на героя, чиито нокти са потънали дълбоко в главите на всеки пациент в отделението, е ужасяваща сама по себе си, но „Полет над кукувиче гнездо“ винаги е бил нещо повече от критика на психиатричните институции и тираните, които се радват на пълна безнаказаност в тях. Сестра Ратчед е фундаментално авторитарна фигура – за бийтовете от 60-те години на миналия век тя е отражение на консервативното американско общество; за Милош Форман тя се превръща в огледало на комунистическата партия. Както романът, така и филмовата адаптация предвещават настъпването на ера на бунт, време на променящи се ценности. И двете произведения изразяват желание за съпротива срещу авторитарните системи и статуквото, като същевременно признават трагичната безсмисленост на подобна борба. Макмърфи е обречен, но благодарение на неговия пример, околните започват да се питат какво е свободата, каква е цената ѝ и как може неусетно да ни бъде отнета. Образът на шутовски борец срещу системата по-късно ще се превърне в постоянен елемент в поп културата. Чък Паланик нагло ще плагиатства структурата на „Полет над кукувиче гнездо“ за своя „Боен клуб“. Брад Пит по-късно ще играе новия кинематографичен Макмърфи в началото на хилядолетието, но ехото на този образ ще се появява отново в безброй превъплъщения. Самият филм на Форман обаче влезе в аналите на историята след премиерата си, превръщайки се в носител на „Оскар“. Филмът спечели и петте големи награди, от „Най-добър филм“ и „Най-добър актьор/актриса“ до „Най-добър сценарий“ и „Режисьор на годината“. По това време това беше второто подобно събитие на наградите „Оскар“ – първият подобен триумф, 40 години по-рано, беше „Случи се една нощ“ с участието на Кларк Гейбъл. Следващия път „Мълчанието на агнетата“ спечели и петте големи награди през 1991 г. и оттогава нищо подобно не се е случвало на наградите „Оскар“. Източник: lenta.ru