Промяна на световния договор за забрана на противопехотните мини искат експерти и политици
преди 2 часа
fakti.bgНиколай Марченко, Загреб, специално за ФАКТИ Необходимо е да бъде извършена ревизия на Отавската конвенция приета през 1997 г. Около това мнение се обединиха военни експерти, политици и журналисти от Европа, Африка и Близкия изток по време на двудневната конференция „Преосмисляне на Отавската конвенция 2025“, провела се в Хърватия. На фона на обтегнатата геополитическа ситуация през лятото Естония и други балтийски държави, както и Полша, се оттеглиха от споразумението. Приетият преди близо три десетилетия документ, трябва да се ревизира, за да може адекватно да отговори на предизвикателствата, които поставя съвременната война и да гарантира справедлив баланс между хуманитарната защита, моралната отговорност и правото на защитаващите се страни да гарантират сигурността на своите граници. „Технологиите сега ни позволяват да се защитаваме етично – едновременно защитавайки цивилното население и гарантирайки националната сигурност“, каза Руслан Мисюня, говорител на Центъра за координация на противоминната дейност към Харковска областна военна администрация. „Въпросът вече не е дали Конвенцията за противопехотните мини трябва да бъде изменена. Въпросът е дали светът може да си позволи да не го направи. Държавите, които заемат отбранителна позиция, вече не трябва да бъдат наказвани за сдържаността си, докато агресорите действат безнаказано“, каза журналистът Борис Немировски. Снимка: От ляво на дясно: Мохамед Лагдаф, Руслан Мисюня, Садея Гарба Шеху, Хафиз Азимзаде Отавската конвенция е създадена в коренно различна геополотическа ситуация, когато светът се е надявал на мир след Студената война, но днес тази система вече не е достатъчна, твърди украинският военен инженер и политик Юрий Худименко. „Ако светът иска международните закони да имат смисъл, той трябва да създаде инструменти за тяхното прилагане - „международна полиция“, реални механизми за подвеждане под отговорност на нарушителите. В противен случай конвенциите ограничават само тези, които вече спазват правилата, давайки на останалите възможност да унищожават и убиват свободно“, сподели Худименко. Днес 22% от територията на Украйна е минирана. Това е огромна площ, а разминирането коства много време и средства. „Нещо повече – териториите, които вече са деокупирани и сякаш разминирани, дори и там все още са останали мини и мирното население продължава да страда от тях“, каза Анна Скороход, депутат от Върховната Рада на Украйна и допълни: „Няма защо да обяснявам колко страда от мините България, тъй като след взривяването на Каховската ВЕЦ открихте в морето огромен брой мини. Мислех, че всички страни, които по някакъв начин граничат с Русия по море могат да пострадат от действията на агресора, който не може да бъде обуздан. Отавската конвенция може да бъде реанимирана и тя би могла да действа, ако в текста ѝ бъдат направени промени, свързани със страните, срещу които се провежда агресията“, уточни украинският депутат. В Африка положението с мините и премахването им от територията на редица държави е трагично. По време на периода на колониална окупация на африканските държави, техните територии са били силно минирани – например, Франция е оставила около 11 милиона мини в Алжир, един милион в Тунис и 300 000 в Мавритания. Франция ратифицира Отавската конвенция през 1998 г., но документът не предвижда конкретни механизми за справяне с постколониалните проблеми, което позволява на Париж да избегне пълна отговорност. Ехото от колониалните войни все още отнема живота на цивилни в страни, някога колонизирани от Франция, въпреки че самата колонизация е приключила отдавна. Най-потърпевши са децата. „Децата остават без ръце и крака, когато играят небрежно и стъпват върху мина, подобно на жените, които събират дърва за огрев в гората. Мините, засадени от страни агресори, отнемат живота на невинни цивилни, а жертвите на практика никога не получават обезщетение, докато самите им страни се борят с разходите за лечение“, каза представителят на Нигерийския национален хуманитарен комитет за борба с противопехотните мини, Садик Гарба Шеху. Азербайджан също е изправен пред големи предизвикателства в разминирането, след като си върна окупираните територии преди пет години. Близо един милион бежанци все още не могат да се върнат по домовете си, защото територията остава гъсто минирана от арменските въоръжени сили и сепаратисти преди края на конфликта. Азербайджан не е подписал Конвенцията, тъй като самият той е бил жертва на окупация и миниране от нахлуващи сили – и тъй като никоя от съседните му държави също не я е подписала. „Мирът се завърна в региона, но Азербайджан трябва да извършва разминиране самостоятелно, без достъп до карти на минните полета. Страната не е подписала конвенцията, тъй като самата тя е била жертва на окупация и мини – и тъй като никоя от съседните му държави не я е подписала“, каза представителят на страната Хафиз Азимзаде. Снимка: от ляво на дясно Борис Немировски, Адея Амира и Николай Марченко Конференцията завърши с призив за разработване на Загребската декларация в началото на 2026 г., която ще очертае четири ключови момента: • Изключения за отбрана за държави, подложени на доказана външна агресия; • Отчетност и финансова отговорност за замърсяване с мини в колониални и военни условия; • Интегриране на съвременни технологии за сигурност, проверка и прозрачност; • Продължаващ ангажимент за разминиране и рехабилитация на жертвите. Конференцията „Преосмисляне на Отавската конвенция 2025“ събра не само експерти и политици от най-високо равнище, но намери и широк отзвук сред световните медии, като altner-consulting.com, newsweek.ro, delo.si,rus.delfi.ee, delfi.lv и БНТ. Какво представлява Отавската конвенция? Отавската конвенция забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини, както и тяхното унищожаване, и позволява на държавите членки да запазят само малък брой такива мини за използване при разминиране. Естония също е член на Отавската конвенция, но това лято обяви оттеглянето си от договора. Решението беше обосновано с влошаващата се ситуация със сигурността в нашия регион и нарастващата военна заплаха. Оттеглянето ще влезе в сила в края на тази година.