Д-р Иванка Гоновска: Хипертрофичната кардиомиопатия може да се овладее
преди 2 часа
zdrave.toСред множеството сърдечни заболявания, които съвременната медицина познава и лекува, има едно, което остава донякъде в сянка - хипертрофичната кардиомиопатия. Лекарите често го наричат “скритото сърдечно заболяване”. Според медицинските данни засяга между 1 на 500 и 1 на 1000 души, но реалният брой вероятно е по-висок, тъй като много случаи остават недиагностицирани. Тя може да засегне всеки - независимо от възрастта, пола или физическата активност - и често се открива случайно, при рутинен преглед или ехокардиография, а ранното разпознаване може да бъде от ключово значение за лечението и последващото благосъстояние на пациента. Зад тази диагноза се крие сложна медицинска реалност, но и много човешки истории - на пациенти, които живеят години, без да подозират, че сърцето им работи под напрежение. Именно затова информираността е решаваща. Кардиологът д-р Иванка Гоновска отговаря на най-важните въпроси, касаещи това заболяване. Визитка ♦ Д-р Иванка Кулевска-Гоновска завършва Медицинския университет София в 2011 г. Специалност „Кардиология“ придобива през 2016 г. Има и магистратура по социална медицина и здравен мениджмънт. След дипломирането си работи в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, София, МЦ „Димед“ и ДКЦ 6 Пловдив. Към момента е част от екипа специалисти на ДКЦ „Пълмед” в Пловдив. Има множество участия в специализирани форуми, посветени на съвременните терапии при хипертрофична кардиомиопатия и въвеждането на мавакаптен в клиничната практика. Член е на Българския лекарски съюз, Дружеството на кардиолозите в България и на Европейското дружество на кардиолозите (ESC). - Д-р Гоновска, участвахте в специализиран форум, посветен на хипертрофичната кардиомиопатия в края на септември. Доколко често срещан проблем е това заболяване? - Хипертрофичната кардиомиопатия (ХКМ) е едно от най-често срещаните наследствени заболявания на сърдечния мускул. Характеризира се с удебеляване (хипертрофия) на стените на лявата камера, което затруднява нормалното изпомпване на кръвта. В много случаи пациентите дълго време нямат никакви оплаквания, а диагнозата се поставя случайно – при профилактичен преглед или ехокардиография. - Кои са основните причини за развитието й? - Основната причина е генетична – при част от пациентите се установяват мутации в белтъците, отговорни за структурата на сърдечния мускул. Това означава, че заболяването може да се предава по наследство и затова при установяване на хипертрофична кардиомиопатия в семейството е препоръчително да бъдат изследвани и близките родственици. Освен наследствеността някои фактори могат да влошат протичането на заболяването: високо кръвно налягане, физическо пренапрежение, обезводняване и употреба на стимуланти. В редки случаи хипертрофията може да се развие вторично – например при спортисти, когато сърцето е подложено на продължително натоварване, но това не бива да се бърка с истинската хипертрофична кардиомиопатия. - Разкажете ни повече за диагностиката и проследяването на пациентите с хипертрофичната кардиомиопатия. - Най-информативното изследване е ехокардиографията (ултразвук на сърцето), която позволява да се измери дебелината на сърдечния мускул и да се прецени как работи сърцето. При нужда се извършват и електрокардиограма (ЕКГ), натоварващи тестове, а в някои случаи – генетични изследвания. Съвременните методи позволяват и провеждането на кардиомагнитен резонанс (MRI), който дава още по-подробна информация за структурата на миокарда. Биоинженерни тъкани дават шанс на сърдечноболните - С какви възможности за лечение – медикаментозни и немедикаментозни - разполага съвременната кардиология при хората, които страдат от това заболяване? Достъпни ли са за българските пациенти и най-новите лекарства, прилагани в други страни? - Подходът е индивидуален. При повечето пациенти лечението е медикаментозно – с лекарства, които забавят сърдечната честота и намаляват натоварването върху сърдечния мускул. Освен медикаментозното лечение при определени пациенти може да се приложи и оперативно лечение на хипертрофичната кардиомиопатия. Хирургичната намеса цели намаляване на удебелената част от сърдечния мускул (миектомия), за да се подобри преминаването на кръвта от лявата камера и да се облекчат симптомите. Съществува и инвазивен метод на лечение – т.нар. алкохолна аблация, който представлява въвеждане на малко количество алкохол в определен клон на коронарната артерия, захранваща удебелената част от сърдечния мускул. Това предизвиква контролирано намаляване на мускулната маса в този участък и подобрява кръвотока И двата подхода се прилагат в специализирани центрове при внимателно подбрани пациенти, когато медикаментозната терапия не постига желания ефект. В последните години тези методи са усъвършенствани и показват много добри резултати по отношение на симптомите и качеството на живот. При по-тежки случаи може да се обсъди имплантиране на кардиовертер-дефибрилатор (ICD), който предпазва от внезапни аритмии. Д-р Иванка Гоновска Особено важно е пациентите с хипертрофична кардиомиопатия да бъдат регулярно проследявани от кардиолог – дори и при липса на оплаквания. С времето заболяването може да се променя, а навременната корекция на лечението е ключова за добрите резултати. През последните години медицината отбеляза сериозен напредък в лечението на хипертрофичната кардиомиопатия. Вече и в България е достъпен първият представител на нов клас медикаменти – инхибиторите на сърдечния миозин, а именно мавакаптен (Mavacamten). Той действа директно върху свръхактивния сърдечен мускул като намалява прекомерната му контрактилност и подобрява изпомпването на кръвта. Клиничните проучвания показват, че пациентите, лекувани с мавакаптен, имат значително подобрение на симптомите, физическата издръжливост и качеството на живот. Терапията се прилага под строг лекарски контрол и изисква редовно проследяване на сърдечната функция чрез ехокардиография. Подходяща е за пациенти със симптоматична обструктивна форма на заболяването, при които стандартните медикаменти не дават достатъчен ефект. - Какъв е съветът ви към пациентите, които вече са диагностицирани с хипертрофична кардиомиопатия? Какво могат да направят, за да държат по-ефективно заболяването под контрол? - Днес хипертрофичната кардиомиопатия вече не е диагноза, която трябва да плаши. Съвременната диагностика и терапия дават възможност на пациентите да водят пълноценен, активен живот. Най-важното е заболяването да бъде открито навреме. При наличие на фамилна обремененост е препоръчително и близките родственици да преминат ехокардиографско изследване. Профилактиката, информираността и редовните прегледи остават ключът към дългосрочен контрол на болестта и предотвратяване на усложненията. Симптоми, които не бива да подценяваме ♦ Проявите могат да бъдат много различни – от напълно безсимптомно протичане до тежки оплаквания. Сред най-честите са: ♦ задух при физическо усилие или дори в покой; ♦ сърцебиене, прескачане на сърцето; ♦ болка или тежест в гърдите; ♦ замаяност и краткотрайни загуби на съзнание; ♦ необяснима умора. Важно е да се знае, че липсата на симптоми не означава липса на риск – затова профилактиката е от решаващо значение. Милена ВАСИЛЕВА