Съзнание в кома – думата на учените
преди час
zdrave.toКакво се случва на границата между съня и забравата Той лежи неподвижно. Очите му са затворени. Мониторите бипкат в обичайния си ритъм. За околните той е в кома, без мисли, болка или тревожност. Но ако това не е истина? Ако под тази външна обвивка има живот? И ако човек чува всичко, чувства всичко... само че не може да го каже. Днес невронауката все по-често се сблъсква с една мистерия: някои пациенти в дълбока кома проявяват мозъчна активност, напомняща за будност. Те не се движат, не реагират – но живеят вътре в себе си, сякаш в заключена стая, откъдето е невъзможно да се достигне до външния свят. Как можем да разберем дали съзнанието им работи? Може ли човек да почувства болка или радост, когато сякаш е изчезнал? И как медицината прави разлика между истинската липса на съзнание и скритата му, външно невидима активност? Сега ще надникнем в едно царството, където на границата между съня и забравата се крие нещо по-голямо – човешкият ум, останал без глас, но не и без живот. Приблизително един на всеки четирима пациенти, претърпели тежка травматична мозъчна травма, които външно не показват никаква реакция на говорим език или команди, остават в съзнание. Въпреки пълната липса на движение и видими признаци на осъзнаване на случващото се, мозъчната им активност показва реакция, сравнима с тази на здрави хора. Д-р Даниел Кондзиела Състоянието се нарича когнитивно-моторна дисоциация Характеризира се с това, че човек не е в състояние съзнателно да реагира чрез движение, но мозъкът му остава ангажиран с това, което се случва. По време на проучването на пациенти в кома са били давани устни инструкции: да си представят, че стискат юмрук или играят тенис. И въпреки че отвън остава незабележимо, някои показват активност на мозъка, подобна на реакцията на напълно здрав човек. Дори при липса на физическо движение, електроенцефалограмата (ЕЕГ) регистрира ясна мозъчна активност в отговор на тези задачи. Това означава, че човекът не само чува, но и разбира какво се иска от него. Констатациите на проучването оспорват общоприетите схващания за пациентите в това, което преди се е смятало за безсъзнателно състояние. Може би много от тях запазват вътрешна активност и способността да възприемат, но не могат да я изразят. Откриването на когнитивна активност при един на всеки четирима пациенти която не реагира на реч и външни стимули, е повече от само един интересен научен факт. Това е сериозна причина за преосмисляне на медицинската практика. Както отбелязва един от авторите на изследването, д-р Никълъс Шиф, професор по неврология и неврофизиология в Нюйоркския университет „Пресбитериън“, тези открития би трябвало да променят подхода към взаимодействието с пациенти в състояние, считано преди за безсъзнателно. „Вярвам, че сега имаме етично задължение да се обърнем към тези пациенти и да им помогнем да се свържат със света около тях“, посочва д-р Шиф. Проучването отваря нова глава в разбирането на разстройствата на съзнанието. Тези пациенти вероятно не са толкова откъснати от реалността, колкото се смяташе досега. А задачата на медицината е да чуе това, което не е изказано на глас. Тази гледна точка се подкрепя от д-р Даниел Кондзиела, невролог в Rigshospitalet към Университетската болница в Копенхаген и водещ автор на Европейските насоки за диагностика на кома и нарушения на съзнанието от Европейската академия по неврология. Въпреки че не е участвал в това конкретно проучване, оценката му е недвусмислена: „Това е забележителна работа. А броят на пациентите, показващи признаци на съзнание и мозъчна активност, може да е дори по-висок, отколкото предполагахме преди.“ Д-р Кондзиела подчертава важността на активното използване на съвременни неврофизиологични методи при оценката на пациенти с травматични мозъчни увреждания. Инструментите вече съществуват; остава само клиничната практика. Проучването е започнало с анализ на 353 възрастни пациенти от шест различни медицински заведения в Съединените щати. Всички те са имали тежко мозъчно увреждане, причинено или от физическа травма, или от кислороден дефицит след инсулт или сърдечен арест. Повечето пациенти са били на дългосрочни грижи – у дома или в специализирани центрове. Д-р Никълъс Шиф Средното време след получаване на травмата е било около осем месеца, което прави изследването особено ценно: не говорим за остри, а по-скоро за дългосрочни състояния. Учените са разпределили всички участници за едно от двата вида невроизобразяване: функционален ЯМР (фЯМР), който следи мозъчната активност, използвайки нивата на кислород, или електроенцефалография (ЕЕГ), която измерва мозъчните вълни чрез електроди, поставени върху скалпа. По време на сканирането на пациентите многократно са били задавани една от две задачи - да си представят, че играят тенис или да отварят и затварят ръката си. Всяко упражнение продължава 15–30 секунди, с почивки между тях и шест до осем повторения. Резултатите се оказват революционни: сред 241 пациенти в състояние, класифицирано като кома или вегетативно, една четвърт са демонстрирали устойчив и ясен мозъчен отговор. Дори нещо повече, активирани са били именно онези области, които са участвали в изпълнението на подобни задачи при здрави хора. Ситуацията обаче се променя: днес учените работят върху по-прости методи, които биха могли да бъдат въведени в широко разпространената клинична практика в бъдеще. Това ще отвори достъп до усъвършенствана диагностика за много по-голям брой пациенти. Бъдещите изследвания ще се фокусират върху намирането на по-надеждни начини за откриване на когнитивно-моторна дисоциация. Преди това е доказано, че пациентите с подобна реакция имат по-висок шанс за възстановяване от тези, които не са в състояние да изпълняват дори умствени задачи. „Самият факт, че човек запазва способността си да реагира на когнитивно ниво, може да окаже решаващо влияние върху избора на животоподдържащи стратегии, също и върху степента на участие, както на медицинския персонал, така и на близките му“, отбелязва д-р Шиф. Милена ВАСИЛЕВА