14 ноември 1359 г. Умира Григорий Палама
преди 3 часа
fakti.bgНа 14 ноември 1359 г. умира византийският богослов и архиепископ на Солун Григорий Палама. Той е обявен за светец от Православната църква, която чества паметта му на 14 ноември (27 ноември по стар стил). Григорий Палама е роден в Константинопол през 1296 г. Бащата на Григорий е високопоставен сановник в двореца, но умира малко след раждането на Григорий, поради което с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, през 1316 г. двадесетгодишният Григорий заминава за Света Гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир, а след време приема монашеска схима под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на св. Григорий също приемат монашество. След смъртта на духовния му наставник Григорий Палама се заселва в обителта „Глосия“. Там настоятелят на обителта го въвежда в учението на исихазма. През 1326 г. монасите от Глосия се прибират в Солун, за да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на Варлаам Калабрийски. В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си. Заради усиленото му застъпничество за традиционните догми на Православната църква през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 1359 г. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, Григорий е откупен от сърби и благополучно се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 г. През 1368 г. е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун — в църква, носеща неговото име. Прославил се като подвижник, като богослов и йерарх, и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели. В сърцевината си учението на Св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и чрез молитвата, и чрез непосредственото, непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат. Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот. В едно от своите съчинения Св. Григорий говори за това, че сме призвани да станем съвършено прозрачни - като кристал, през който да се лее свободно Божествената нетварна светлина. И, уви - казва той, - ние сме непрозрачни, ние сме затъмнени, има в нас плътност, непроницаемост. И затова благодатната светлина, Божественият огън се докосва до повърхността ни; понякога ни обгаря, понякога ни сгрява; със Своята светлина прави очевидни дефектите, недостатъците, повредата; но същата тази светлина явява и късчетата злато, сребро и скъпоценни камъни, които почвата на нашата личност, душа и тяло, съдържа в себе си.