Русия: възпитание в патриотизъм под символа "Z"
преди 4 часа
fakti.bgВ четвъртата година от войната в центъра на Москва решиха да премахнат 12-метровата скулптура „Big Clay #4” на швейцарския художник Урс Фишер. Сметнато бе, че безформената купчина стомана няма място в столицата на една държава, която превъзхожда останалите във военно и културно отношение – а именно това се внушава на руснаците от властта, отбелязва германската обществена медия АРД. Затова сега на брега на река Москва се издига огромна червена градинска лопата, дело на Клас Олденбург и Косйе ван Бруген – напълно в духа на мобилизацията, разпореждана отгоре. Величаят Сталин като политик и военачалник В московския Парк на победата са излети тонове бронз под формата на разкъсан плик за писмо – вътре са гравирани ръкописни съобщения от войници: „Мамо, прости ми, отидох на фронта, за да победя фашистите“, или: „Любима моя, аз непременно ще се върна“. Втората световна война, досега обвита в героичен ореол, сега вече е подплатена и с лични съдби – зад това се крие опитът някогашните емоции да бъдат активирани в днешната ситуация. Същото трябва да постигне и възстановката на историческия релеф в метростанция „Таганская“: Сталин , заобиколен от ликуващи жени, деца и силни мъже. Заглавието: „Благодарност на народа към водача и пълководеца“. Ефектни патриотични пиеси и песни В един от московските театри се играе пиесата „За нашите приятели“ - имат се предвид войниците от „специалната военна операция“ , както Кремъл нарича войната срещу Украйна . Тематизира се непоклатимата руска готовност за саможертва с цел да се подхранят носталгични настроения по „прекрасното минало“. Хоровите декламации се редуват с ефектни патриотични песни. Докато на театралната сцена войната се показва като героична, филмовото изкуство има за задача да я оправдае. „20/22“ е първият игрален сериал за т.нар. „специална военна операция“, заснет през пролетта на 2023 г. в Мариупол. Режисьор е 40-годишният Андрей Симонов, досега по-известен с мелодраматични филми като „Повече от любов“ или „Целувка над пропастта“. Мелодрама в идеологическа опаковка Любовна история стои и в основата на „20/22“: Данило и Алиса учат журналистика в Москва, те са двойка. Данило е от Севастопол в Крим и е запознат с „фашистката обстановка“ в съседната държава. Той подкрепя войната на Русия. Алиса обаче е против нея и даже участва в военни протести заедно с други студенти. Във филма участниците в тях са представени като жалка и малобройна групичка хора, макар че в действителност хиляди протестираха срещу войната. Данило се присъединява към щурмовия батальон „Сомали“ в Донбас, Алиса го търси в горящия Мариупол , където по сценарий е изправена пред „бруталността“ на украинските бойци, което я превръща от противник в поддръжник на войната. При вида на героично умиращия си любим тя заявява, че е „видяла всичко и е разбрала всичко“, с което се опитва да го успокои. Внезапното прозрение на бившите противници на войната е водеща тема и във филмите „Свидетелят“ и „Пътникът“. Танкове за най-малките За да подготви идеологически и бъдещите поколения , руската култура под знака “Z“, който символизира подкрепа за руската агресия в Украйна, залага на ранното военно образование - например чрез анимационния филм „Малкият Т-34“ – това е историята на един малък и много симпатичен танк, който се движи из страната и през времето. Т-34 е съветски танк от времето на Втората световна война . В чест на победата той е издигнат на множество паметници из цяла Русия. Но времената се променят и – както показва филмчето – един ден маскирани хулигани решават да го съборят. Но малкият танк се защитава героично с единственото оръдие, с което разполага, а надписът върху него гласи: „За родината“. Краткият анимационен филм завършва с една фраза на руския генералисимус и стратег Александър Суворов от 18 век: „Ако стреляш с пистолет по миналото, бъдещето ще стреля по теб с оръдия“. Това послание несъмнено е адресирано към Украйна, където бяха демонтирани многобройни съветски паметници. Затова пък в Русия междувременно възстановяват дори статуи на Иван Грозни, отбелязва АРД. Автор: Кристине Хамел ARD