Проф. д-р Лъчезар Гроздински: Щастливият човек не развива атеросклероза и рак
преди 17 часа
zdrave.toПсихическото състояние е ключово и за съдовото здраве Продължаваме темата за атеросклерозата. Днес ще говорим за това, от какво се запушват артериите, кой продукт разрушава съдовата стена и рисков фактор ли е психическото състояние. Отговорите на тези въпроси ни дава ангиологът проф. Лъчезар Гроздински. Визитка ♦ Проф. д-р Лъчезар Гроздински има над 40 години медицински опит. През 2007 г. създава специалността Ангиология и става първият български ангиолог. Проф. д-р Лъчезар Гроздински е председател на Националното дружество по ангиология и флебология, както и на Комисията по ултразвукова съдова диагностика, член е на Управителния съвет на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Бил е на специализации в Англия и САЩ. Главен редактор е на списание „Флебология и ангиология“, има над 120 научни публикации в България и чужбина, автор е на две монографии, написал е шест романа и е патентовал едно изобретение. От 2012 г. е началник на Клиниката по ангиология и флебология към “Аджибадем Сити Клиник - УМБАЛ” в София и е консултант в МЦ Дорис Клиникс. - Проф. Гроздински, казахте, че всеки от двата метода за лечение на разширените вени – лазерната аблация и склерозиращата терапия, има своите специфика, предимства и се ползва с предпочитания. Но когато разширената вена изчезне, къде отива кръвта, която се е движела по нея? - Тръгва по друга вена, дълбоките вени на крайниците не се пипат, те дренират до 80% от кръвта, а повърхностните – 20%. И когато ние ликвидираме цялостната повърхностна вена, както понякога се стига до това нещо, ние редуцираме венозния дренаж с около 20%, това пациентите трябва да го знаят – те не могат да бъдат абсолютно здрави. Ще имат известен дискомфорт в крака и лек оток, тъй като дълбоката вена не може да поеме изцяло дренажа. От друга страна, организмът търси начини да компенсира това, което сме направили, и понякога се получават допълнителни малки разширени вени, които се опитват да компенсират този малък недостиг на дренажа. Но, разбира се, когато вените са напредлани, е по-хубаво да се скрелоризат или абливат с лазер или пък другото е да се носи ластичен чорап, което компресира вените и предпазва от тяхното прогресиране и да се приемат медикаменти веностаизиращи и противоедемни. - Това на по-ранен етап ли се предприема? - Не, обикновено лечението е съчетано. С един ластичен чорап на по-ранен етап и венотонични медикаменти, и когато има нужда – прави се склерозиране и лазерна аблация. - Споменахте няколко пъти плаки. Тези плаки, които запушват вените и артериите холестеролови ли са или от някакъв друг „материал“? - Вените се запушват не от плаки, а от тромби. Венозните тромби обикновено са фибринни тромби. Така се организира съсирекът – той е фибринов тробм. Докато при артериите тромбът е комбиниран със слепване на тробомоцити с инфибрин. Той се наслагва върху плака, а тя се образува по много сложна генеза. Ние не знаем и със сигурност защо се образува, но там играе роля отварянето на холестерола и нископлътностните липопротеини имат голямо участие и другото - дефекти в съдовата стена, които се получават от артериална хипертония и други процеси. Така се образува микротромбоза. Има различни теории за атеросклерозата. Едната е, че акцентът е върху тромба, а другата – че е върху холестероловата плака. Още много има да се изследва атеросклерозата и дали някога ще се стигне до точния механизъм, не знаем, но така или иначе ние успяваме активно да я диагностицираме и адекватно да я лекуваме. Внимавайте с лекарствата за високо кръвно - Когато бабите казват „хвана ме склерозата“, прави ли са? - Не. Това е обикновено вид деменция, особено в последно време се говори за Алцхаймер, която е основно заболяване,причиняващо деменция и 10% от хората над 70-80 г възраст развиват такова състояние, което протича с интелектуална деградация или паметови разстройства. Но това не е атеросклероза, тя причинява инсулт, който води до смущения в цялостната функция – и двигателна, и ментална функция на мозъка, но понякога инсултът не е локализиран в голяма артерия, а в малки съдове на мозъка – микроинсулти, и тогава може да имаме проблеми с паметта. Но обикновено това, за което говорят бабите, не е атеросклероза, а Алцхаймер или друг вид деменция. - В последните години холестерол е мръсна дума. Науката какво казва по въпроса, че хора, които цял живот пият, пушат и ядат сланина имат нормален холестерол, а някои вегани са с висок? - Можете да срещнете най-различни концепции Цялата работа е, че атеросклерозата не се причинява от един фактор, обикновено това е съчетание от фактори. Никотинът например разрушава съдовата стена, повишава съсирваемостта. Има хора, които са с нормален холестерол, обаче развиват тежка атеросклероза. Холестеролът не е задължителен решаващ фактор, понякога е водещ, но по-скоро е съпътстващ. Артериалната хипертония е много сериозен фактор, също захарният диабет, вроденото предразположение са решаващи, тъй като съдовата стена има сериозни механизми за защита. Съдовата стена защитава от вътрешна агресия спрямо ендотела – т.е. вътрешния слой. Тази агресия се получава от високото кръвно, от турбуленция на кръвта, от високия холестерол, от самата кръв, но ендотелът има защита. Тя се състои в това, ако се образува микросъсирек, ендотелът разгражда малкия тромб. Или пък, ако има дефект в стената, той го запушва с тромбоцити. Някои хора имат по-добра защита, а други – лоша, и затова при някои хора има множество рискови фактори, а те не правят атеросклероза. И обратното – има хора с малко рискови фактори, които развиват добра атеросклероза. Проф. д-р Лъчезар Гроздински - Доколко психическото състояние е рисков фактор? Може ли то да влияе на кръвоносната система? Наистина ли щастливите хора не боледуват от рак и атеросклероза? - Психическото състояние на човека е ключово за неговото здраве. То е абсолютно ключово. Ако е подложен на един хроничен, на един системен стрес, той непременно ще се разболее от нещо. Дали ще бъде атеросклероза, дали ще бъде онкологично заболяване – аз съм чел за американски затвори, например, в които затворниците загиват от онкологични болести и атеросклероза. Защо – защото затворът е един хроничен стресов фактор. Изключвам наркоманите, които умират от хепатит и СПИН, или от дрогата. Заради стреса в затвора, цялата интегрална функция на човека пада, стресът я разбива и това е ужасно. Хората, които са разведени, са податливи на атеросклероза повече, отколкото другите. Деца, преживели тежък стрес в детството си, развиват тежка атеросклероза като възрастни, по-често стигат до тази диагноза. Ясно е, че нещастните хора страдат повече от атеросклерозата, отколкото щастливите. Ако човек живее щастливо, независимо от някои рискови фактори, той може да не развие атеросклероза. И обратното – може да нямаш рискови фактори, но ако имаш тежък стрес, ще развиеш заболяване. - Защо се случва това? - Има своето обяснение всичко това - с д-р Неделя Щонова сме разработили подробно този проблем за ролята на стреса, а тя защити и дисертация по темата, и недвусмислено се доказа, и е факт, че стресът има огромно, наистина огромно значение за развитието на атеросклерозата. Тъй като човечеството постоянно води войни – има проучвания за убити американски войници, млади момчета между 20 и 30- годишна възраст, от Виетнамската или Корейската война. При патолого-анатомично изследване на съдовата им система се оказва, че тези млади момчета имат тежки поражения на сърдечните артерии от атеросклероза. Съжалявам, че звучи драматично, но това е класически пример, че хроничният стрес води до атеросклероза. Както има и други проучвания – тук ще дам още един класически пример. Затворниците в Дахау, които не са яли много, едва ли са преяждали, нито са пили алкохол, и които едва ли са били с висок холестерол, обаче са имали тежко заболяване на съдовете. Дали за загинали от атеросклерозата или от гладуване, от инфекции или в газовата камера, всички са имали една сериозна атеросклероза при тежко недохранване. Магдалена ГИГОВА