Внимавайте с лекарствата за високо кръвно
преди 15 часа
zdrave.toНякои от тях повишават риска от захарен диабет Артериалната хипертония е най-честото сърдечносъдово заболяване, което представлява реален проблем и една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ. Хипертонията е многофакторно заболяване, а разпространението й нараства с напредване на възрастта. Това състояние е и един от най-мощните рискови фактори за развитие на атеросклероза. Затова своевременното й лечение е изключително важно и определено позволява поддържане на контрол над риска от сърдечносъдово заболяване. Проблем през последните години се явява подмладяването на хипертонията, като все повече пациенти на възраст под 40 години измерват високи стойности на артериалното си налягане. Причините за това са много генетични фактори и предразположеност, в съчетание с вредни навици, метаболитен синдром, затлъстяване. Подборът на антихипертензивната терапия се базира на клиничната преценка на лекаря. Тя трябва да бъде съобразена с придружаващите заболявания на пациента и приема на съпътстваща терапия. Изборът на антихипертензивна терапия трябва да се съобрази и с бъбречната функция на пациентите, защото при бъбречно заболяване част от медикаментите могат да имат неблагоприятен ефект. Важен факт е, че артериалната хипертония и захарният диабет представляват свързани заболявания които споделят общи патофизиологични пътища и при голяма част от пациентите се срещат едновременно. Въпреки, че самата хипертония е рисков фактор за развитие на диабет, съобщава се също така, че продължителната употреба на някои класове антихипертензивни медикаменти от първа линия може да са причина за хипергликемия и новооткрит захарен диабет. Анализите на клинични изпитвания и обсервационни проучвания показват, че пациентите, лекувани с тиазидни диуретици, са изложени на по-голям риск от развитие на новодиагностициран захарен диабет, за сметка на тези, лекувани с други класове лекарства. Налягането „скача“, но невинаги сърцето е „виновно” За бета-блокерите има също събрани солидни доказателства за съучастието им в развитието на новодиагностициран захарен диабет. Повечето от тези доказателства откриват връзката между дългосрочната употреба на антихипертензивна терапия и новодиагностицирания захарен диабет, като се съобщава за средна продължителност на употреба на медикаментите за период от 3 до 6 години в групата пациенти, които са развили захарен диабет. Честотата му в различните студии варира между 15 и 28 % при пациентите, лекувани с тиазидни диуретици и бета-блокери. На базата от поданализите на проучванията SHEP, EWPHE и FEVER се натрупват солидни доказателства, че употребата на тиазидни диуретици, неселективни бета-блокери и някои калциеви антагонисти са свързани с повишена предразположеност за развитие на инсулинова резистентност и новодиагностициран захарен диабет. Точният патофизиологичен механизъм за тази порочна връзка не е напълно установен. Трябва да се отбележи, че все пак артериалната хипертония и захарният диабет споделят общи патофизиологични механизми. Някои от тях са затлъстяването, инсулиновата резистентност, оксидативния стрес, хроничното възпаление и някои генетични предразположености. Ето защо при тези пациенти точното разграничаване на естествената изява на захарен диабет и връзката с прием на антихипертензивни медикаменти не може да бъде установена. Различни теории подкрепят тезата, че е възможно да става въпрос за сложна взаимовръзка между метаболитни процеси които са асоциирани с генетична вариабилност. Генетичният полиморфизъм на гените, засягащи чувствителността към сол и инсулиновата резистентност, може да играе роля в развитието на диабета, индуциран от антихипертензивна терапия. Освен неблагоприятните ефекти, трябва да се отбележи, че някои класове антихипертензивни медикаменти от първа линия за лечение на високо артериално налягане имат благоприятен ефект и отрицателен метаболитен ефект. Това се отнася за медикаментите от групата на РААС инхибиторите – АСЕ инхибитори и АРБ. Доказано: Ако искате да свалите кръвното, това е начинът Те имат благоприятна роля и, от една страна, намаляват сърдечносъдовия риск при пациентите с хипертония, а от друга, се свързват по-рядко с изява на хипергликемия и новодиагностициран захарен диабет. Нещо повече, употребата им се насърчава като медикаменти на първи избор при пациенти със захарен диабет именно поради описаните им протективни ефекти. Те се оказват идеален избор и при пациенти с преддиабетни състояния, като метаболитен синдром, нарушена глюкоза на гладно, инсулинова резистентност Проучването NAVIGATOR е първото, което съобщава за значителен превантивен ефект на блокерите на ангиотензиновия рецептор върху честотата на нововъзникнал диабет, оценен като първичен резултат в проспективно рандомизирано проучване. В допълнение някои анализи изчисляват, че АСЕ инхибиторите и АРБ са свързани с намаляване на честотата на новодиагностициран захарен диабет съответно с 27% и 23%, и с 25% в обобщения анализ. От своя страна, калциевите антагонисти се оказват относително неутрален клас медикаменти и употребата им рядко се асоциира с новодиагностициран захарен диабет. Ето защо правилната оценка и подбор на класове медикаменти е специфично за всеки пациент и трябва да се прави с особено внимание. Освен това в немалко от случаите се налага комбинирането на медикаменти от различни класове, което може да повлияе на комплексните им метаболитни ефекти и съответно върху нивата на кръвната захар. Милена ВАСИЛЕВА