Д-р Диана Христова: Нелекуваният алергичен ринит води до астма
преди 9 часа
zdrave.toПри алергия към храна, не я спираме, а я даваме след термична обработка Как да отгледаме деца без алергии и какво да правим, когато все пак се появят алергични реакции? На тези въпроси отговори алергологът и имунолог д-р Диана Христова на публична лекция - част от кампанията “Код: превенция”. Организатори са дирекция “Спорт и младежки дейности” и дирекция “Здравеопазване” на Столична община. Визитка ♦ Д-р Диана Христова има две специалности – алергология и имунология. Д-р Христова е Главен асистент в отдел Имунология и Алергология в Национален център по заразни и паразитни болести. В момента е част от екипа на ДКЦ „Неоклиник“ и на МЦ „Гея Мед“ в София. Научните и професионалните й интереси са в областите: плесенна алергия, алергичен ринит и астма, хранителна алергия, уртикария, атопичен и контактен дерматит. Извършва диагностика и лечение на алергични болести на кожата и дихателните пътища. Провежда и интерпретира кръвни тестове за алергии към широк набор дихателни и хранителни алергени, както и тестване за алергени в козметиката, метали и компоненти на ендопротезите, антибиотици, обезболяващи, неврологични и други лекарства. - Д-р Христова, доколко бебетата са предпазени от алергии и как става това? - Излагането на алергени започва още в утробата на майката. Плацентата позволява лесно прехвърляне на хранителни вещества и антитела от кръвта на майката към кръвообращението на плода. Възможно е антигени, в това число алергени, от кръвта на майката да се прехвърлят в кръвта на бебето. Най-често това са различни хранителни компоненти. Съдържа ги амниотичната течност около плода и бебето ги поглъща. Природата се е погрижила обаче развиващата се имунна система на детето да ги разпознае и да бъде толерантна към тях. Това става благодарение на активния транспорт на майчин имуноглобулин IgG към плода, който започва от 16. гестационна седмица. Към 32. гестационна седмица в организма на бебето се е натрупал достатъчно имуноглобулин, който да го пази от инфекции и от алергии до шестия месец от раждането. Защото дотогава кърмачето не може активно да синтезира IgG, а достига нивата на IgG на възрастните едва на тригодишна възраст. По време на кърменето бебето продължава да получава от кърмата майчин IgG в съчетание с IgА, който улавя алергените и не им позволява да преминат през лигавиците и да се срещнат с други имунни клетки. Така IgG и IgА го предпазват от алергии. Затова кърмата е най-добрата храна. - Трябва ли майките да спазват строг хранителен режим по време на бременност и кърмене? - Не. Установено е, че бебетата на майки, които ядат мляко и яйца по време на бременността и кърменето, по-рядко страдат от хранителна алергия към млечни и яйчни протеини. Така развиващата се имунна система на детето се среща по най-физиологичния начин със всички алергени и развива толеранс. Когато майката е показвала клинична изява на алергия към даден продукт, ние не го спираме, а го даваме под форма, в която сме разрушили алергенната му структура, но сме запазили неговата активност спрямо имунната система. Постоянно запушеният нос и хрема причиняват инфаркт? Така не пречим на изграждането на толеранс към този алерген. Например, ако една майка е алергична към мляко, няма да й го забраним, а ще й го даваме след продължителна термична обработка, вложено например в тестени изделия. Ако под тази форма тя толерира млечния протеин, ще продължи да го приема. Така ще предпазва и бебето си от развитие на алергия към млякото. Толерансът е всъщност имунологично адаптиране на нашия организъм към алергена. - Как да се захранва детето – по-рано или по-късно? - Винаги се стремим да му даваме най-физиологичната храна. Това е кърмата. Паралелно с кърменето бебето може да се захранва. Ранното представяне на антигена пред детската имунна система е необходимо, за да може да изгради толеранс. Ако в едно семейство има фамилна обремененост от атопични болести, няма нужда да се спазва проактивно някаква форма на диета, за да не развие детето алергия. Трябва да подадем на имунната му система храната, която по природа трябва да познава, за да може естествено да изгради толеранс. Ако обаче се появи патологична активност, пак ще хванем златния прозорец, когато имунната система на детето е все още пластична, и ще можем с правилните стимули да я върнем в коловоза. Само при деца, които вече са развили някаква форма на алергия, не даваме ядки и морски дарове. Децата трябва да се захранват с твърда храна и колкото по-рано, толкова по-добре. Включването на разнообразна храна е свързано с правилно изграждане на чревния микробиом. Това се случва, когато децата сядат да се хранят със всички на масата, тоест, когато се хранят разнообразно. Д-р Диана Христова - Как можем да помогнем на децата си да развият имунната си система? - Бебето се ражда с предимно ТН2 отговор на имунната система, свързан с това да развием алергия или автоимунно заболяване. И някъде в развитието на детето този процес трябва да се пречупи, да превключи от ТН2 на ТН1, за да може организмът да се справя със всички патогени – вирусни и бактериални, които ще ни бомбардират от външния свят. А това изисква детският организъм да се излага на въздействието на тези вируси и бактерии. Това се случва, когато децата играят на открито. В противен случай няма откъде да дойдат тези стимули за имунната система. Съвременният начин на живот, държането на децата на закрито дори по време на спорт, е причината да не се пречупи толеранса на имунната система. Това е предпоставка да се развият както алергии, така и всякакви заболявания, свързани с дисрегулация на имунния отговор. Пречупването от ТН2 към ТН1 отговор на имунната система се случва към четвъртата годинка на детето. Затова не е страшно, когато децата боледуват в детската градина. Задната хрема не е страшна. Това е изграждане на нормален имунен отговор. - Какви са причините деца да развиват алергии, атопичен дерматит и целия атопичен марш от заболявания? - След петата годинка на децата, когато са преживели достатъчно пролетно-летни сезони, през които да се срещнат с поленовите зрънца или с микрокърлежа на домашния прах, те ще развият алергия само ако имат генетична предразположеност. Започва се с алергичен ринит, а нелекуваният алергичен ринит води до развитие на астма. Ако детето е чувствително към някои хранителни протеини и в семейството някой от родителите, дядовците или бабите, братята или сестрите има форма на алергия, трябва да очакваме и активно да следим най-вече през пролетта дали детето ще развие типичните симптоми на сенна хрема. Какво да правя, ако не мога да дишам без капки за нос? - Кога да правим алергични тестове на децата и какви? - Когато сме забелязали симптоми. А тестът зависи от природата на подозирания алерген. Около 40% от децата с атопичен дерматит развиват и хранителна алергия. Тяхната екзема по кожата се засилва с консумацията на определени храни – най-често за България това са кравето мляко и яйцата. Когато става въпрос за същинска хранителна алергия с тежки прояви, може да се появи кръв и слуз в изпражненията на бебето. В такива ситуации търсим в организма патологичен имуноглобулин - IgE. Няма смисъл да изследваме децата за какъвто и да е алерген, ако той не му е подаван като храна поне за месец. Когато открием към коя храна е алергично детето, ние не спираме тази храна, а я подаваме под форма, под която имунната система я толерира. Това става чрез подходяща по продължителност термична обработка, за да се разруши алергичната структура. Много чести са алергичните реакции към ягоди, киви и миди. Те обаче не могат да доведат до анафилактичен шок. Алергията към фъстъци остава за цял живот, независимо дали тези ядки са термично обработени. Защото алергенната им структура не се разрушава от термична обработка. - Кога да прилагаме десенсибилизация (контролирано излагане на алергена)? - Когато две поредни години има прояви на сенна хрема. А също при възраст над 4 годинки, като дозата и схемата на курса за десенсибилизация са еднакви и за деца, и за възрастни. Мара КАЛЧЕВА