Дигитално безсмъртие - възможно ли е
преди 2 дни
zdrave.toУчени опитват да „изтеглят“ съзнанието след смъртта Въпросът какво се случва с паметта на човек след смъртта винаги е изглеждал като тема на философски разсъждения или научна фантастика. Съвременните невробиологични изследвания обаче показват, че този въпрос е много по-близо до реалността, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Днес повечето невролози са склонни да вярват, че паметта не е просто поток от мисли и емоции, а физическа структура, кодирана във връзките на невроните. Проучване сред 312 невролози от различни страни разкрива, че почти 71% от специалистите вярват във възможността да се запазят спомените в мозъка дори след като човек умре. Това би могло да стане, ако може да се запази карта на невронните връзки – така нареченият конектом. Това не е просто диаграма; това е сложна карта на всички синаптични връзки в мозъка, които оформят личността на човек. Всяко преживяване, страх, радост или знание, което изпитваме, оставя следа в тази структура. Учените смятат, че тя може да е ключът към запазването на паметта. Теоретично е възможно да се запази конектомът, като се използват съвременни методи за криоконсервация. Технологии като стабилизиране на алдехиди и витрификация с помощта на химически фиксатори вече позволяват запазването на мозъчната структура с висока детайлност Това не е просто замразяване, а деликатна работа по стабилизиране на всички молекулярни връзки. Учените оценяват вероятността един ден човешката памет да може да бъде „изтеглена“ от мозъка и прехвърлена на дигитален носител на 40%. Може да звучи като научна фантастика, но вече е разработена теория за информационната смърт: човек се счита за „информационно мъртъв“, когато стане невъзможно да се възстанови структурата на мозъка му. През 2012 г. научният свят направи важна крачка: учените се научиха да етикетират и активират отделни неврони в хипокампуса, които съдържат специфични спомени. Тези структури се наричат енграми. Милиардер се подложи на забранена генна терапия за безсмъртие Експерименти показват, че те могат да се използват не само за активиране, но и за изтриване или дори изкуствено създаване на спомени. Все още не е напълно ясно как точно работят тези механизми, но едно е ясно: паметта не е абстракция, а специфични неврофизиологични структури. Ако се съхраняват правилно, теоретично е възможно да се запазят самите спомени. Проучването, проведено в университета Монаш (Австралия), е първото по рода си. Авторите признават, че очаквали скептицизъм от колегите си Но резултатът е изненадващ: огромното мнозинство от участниците не само са приели анкетата сериозно, но и са признали възможността за запазване на паметта след смъртта като реална. „Мислех, че мнозина ще намерят въпроса за твърде пресилен, но колегите ми ме изумиха със своята откровеност“, казва авторът на изследването д-р Ариел Железников-Джонстън. Учените смятат, че конектомът е „носителят“ на паметта, личността и индивидуалните характеристики. Структурата му е уникална, подобно на пръстовите отпечатъци или генома. Теоретично, ако този „модел“ от невронни връзки може да бъде запазен, ще бъде възможно да се възстанови личността на човек заедно със спомените му. Това не е просто теоретично предположение. Технологии, които могат да стабилизират конектома, вече съществуват. Ако тази структура се запази непокътната, ще бъде възможно да се дешифрира в бъдеще и да се „прочетат“ спомените на човек. 40% от анкетираните невролози смятат, че в бъдеще ще бъде възможно да се създаде дигитална емулация на човешката памет. Д-р Ариел Железников-Джонстън Това няма да е просто копие на мисли, а пълно прехвърляне на личността в друг носител. Тази перспектива вече е наречена „цифрово безсмъртие“. Според изследователите през следващите десетилетия може да се появят технологии, които ще ни позволят да дешифрираме спомените на прости организми (като червеи или мишки), а по-късно и на хора. Екипът прогнозира, че спомените могат да бъдат възстановени от мъртви кръгли червеи до 2045 г. и от мозъци на лабораторни мишки до 2065 г. Очаква се технологията да бъде приложима за хората до 2125 г. Тези прогнози показват колко далеч са стигнали учените в изследването на мозъка и паметта. За да стимулира развитието в тази област, научната общност вече обяви награда: първите учени, които могат да дешифрират нетривиален спомен от запазен мозък, ще получат награда от 100 000 долара. Изследванията върху възстановяването на спомените след смъртта представляват важен етап в невронауката. Учените се надяват, че това би могло да доведе до по-добро разбиране на човешката памет в бъдеще. Предизвикателствата и етичните дебати, които ще срещнат по пътя си, обаче ще принудят изследователите да действат предпазливо и обмислено. Ако тези технологии станат реалност, светът ще се изправи пред истинска революция. Ще стане възможно „запазването“ на личността на човек след смъртта му, прехвърлянето й в дигитална среда и може би дори връщането й в биологично тяло. Това, разбира се, повдига множество етични, философски и правни въпроси. Но най-важното е, че отваря нова глава в човешката история. Безсмъртието: мит или реалност на утрешния ден? Днес дигиталното безсмъртие изглежда като нещо от научната фантастика, като във филмите „Матрицата“ или „Трансцендентност“. И все пак неотдавна космическите пътувания или трансплантацията на сърце изглеждаха също толкова магически. Технологиите се развиват бързо и това, което вчера изглеждаше като мечта, може да стане нещо обичайно утре. Съвременната наука прави първите си стъпки към това един ден да заличи границата между живота и смъртта. Въпреки че това все още са само хипотези и експерименти върху лабораторни животни, вече става ясно, че човешката памет е нещо много по-трайно, отколкото се смяташе досега. И може би един ден ще може да преживее дори физическата смърт на своя носител