120 години от рождението на легендарната Илка Попова
преди 12 часа
fakti.bgТя е уникално явление в историята на операта. За нея са изписани хиляди страници в печата, има и немалко книги, останали са малко записи, и твърде много легенди. Била е майстор на рекламата и саморекламата / в днешно време единствено Кабаиванска следва примера й/. В тези пикантни истории с лордове, крале, султани, с Джили и Шаляпин има и истини и неистини, но за времето си са били полезни – и това е популяризирало операта и певците, докато днес у нас на преден план, за съжаление, са ниските жанрове в музиката и дори това ужасяващо явление – чалгата. Родена е на 2 август 1905, / Илинден, под знака на Лъва и наистина беше лъвица!/ в столицата, в семейството на журналист и учителка. От баща си, Стефан Мавродиев, наследява вкуса към рекламата и сензациите, нещо което, както казах, съпътства цялата ѝ кариера. Като малка се увлича от балета, после от театъра, а след това се влюбва и в операта. Седемнайсет годишна е вече студентка в Държавната музикална академия при водещия тогава педагог Иван Вульпе. Дипломира се с отличие и заминава за Милано, където учи при солистката на Ла Скала Вилани. След това учи и при прочутата руска певица Фения Литвин, която изиграва решаваща роля в обучението и израстването ѝ като певица. Подготвя първите си роли: Амнерис от „Аида”, Улрика от „ Бал с маски” и Лаура от „Джоконда”, с които по- късно ще гостува на големите сцени по света. Тогава, в началото на кариерата си, гори от нетърпение да пее в Италия, но не получава ангажименти. Заминава С Фения Литвин за Франция. Там спечелва конкурс за щатен солист в операта на Бордо. Дебютира в ролята на Мадалена в „Риголето” през 1930 г. Следват Кармен и Амнерис. На един от спектаклите на „Аида” я чува директорът на Гран опера Руше. И от Париж започва голямата ѝ кариера. Първо пее в „Риголето”, следват Кармен, Амнерис, Далила, Шарлота от „Вертер”, Орфей на Глук, Фидеса от „Пророкът” на Майербер, Иродиада от „Иродиада” на Жул Масне, Улрика, Азучена... И гастроли из големите оперни театри на цяла Франция: Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним, Монпелие...Пресата започва да говори за „красавицата от България”, навсякъде я обсипват с аплаузи, цветя, суперлативи. Освен че е добра певица и темпераментна актриса, тя е и красавица на сцената и в живота, а това не се среща твърде често при мецосопраните. Канят я из цяла Европа, гастролира дори в страните на Латиска Америка и Магреба / Тунис, Алжир, Мароко/. Нейни партньори са: Бенеамино Джили, с когото пее в Скалата и на редица други големи италиански сцени, Жорж Тил, Петре Щефанеску- Гоанга, Алфред Пикавер, Джана Педерцини, Джакомо Лаури Волпи, Джино Беки, Тито Скипа, Джина Чиня, Магда Оливиеро, Аурелиано Пертиле – всички големи певци от епохата. Пее и с великия Фьодор Шаляпин, с когото, според спомените ѝ, има и интимна връзка... Дирижират я големите диригенти: Тулио Серафин, Артуро Тосканини, Джузепе Мариуци. През 1937 година триумфира и в Миланската Скала в три постановки на три различни опери: „Джоконда” от Понкиели, „Бал с маски” на Верди и „ Тристан и Изолда” на Вагнер. През 1940 се завръща в България и постъпва в Софийската опера. Изнася и много концерти. Тук поема целия мецосопранов репертоар от класиката, като прибавя към него и редица роли от български и руски автори: Кера от „Хитър Петър” на Веселин Стоянов, Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков, Солоха от „Черевички” на Чайковски, Олга от „Евгений Онегин”, Марина Мнишек от „Борис Годунов” на Мусоргски. В края на бляскавата си кариера се превъплъщава в ролята на Графинята от „Дама Пика” на Чайковски, едно, бих казал, забележително певческо и актьорско постижение, останало в историята на българския оперен театър. Илка Попова ни остави малко и не особено качествени записи. Самата тя не се е записвала нито в Европа, нито у нас. Но според съвременниците ѝ е притежавала красив и силен, пробивен мецосопран с широк обем, плътност и благородна звучност особено в ниския регистър и медиума. Способна да изгражда като истинска драматична актриса своите образи, тя увлича със стихийната сила на своя трудно укротим темперамент. Това проличава най- ярко в коронните ѝ роли: Амнерис, Кармен, Далила, Азучена, а също и в Графинята. Записът на нейната сцена е съхранен в Златния фонд на БНР.