Доц. д-р Димитър Гугутков: Стомахът е мускул и има нужда от 20 часа почивка
преди 2 дни
zdrave.toНякои лекарства за отслабване причиняват оплешивяване Продължаваме разговора с доц. д-р Димитър Гугутков за революционния метод, с който спасява пациентите от инсулинова резистентност и метаболитен синдром - състояние, при което което е затруднено усвояването на глюкозата и се стига до повишени нива на захарта и инсулина в кръвта. Това увеличава риска от развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания, инфаркт и инсулт. Страничният ефект от тази терапия предизвиква отслабване и интересът към нея нараства лавинообразно. Визитка ♦ Доц. д-р Димитър Гугутков, д.м., завършва медицина в Медицинския университет в София през 1998 г., а през 2005 г. придобива специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. От 2014 г. е и магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт. През 2017 г. защитава дисертационен труд на тема „Социално-психологични и етични измерения на извънбрачната раждаемост“. От 2019 г. е главен асистент във Факултета по обществено здраве на МУ – София, а две години по-късно е доцент към Катедра по здравна политика и мениджмънт. Работил е като анестезиолог-реаниматор в V МБАЛ в София, в СБАЛАГ “Майчин дом“, в ПСАГБАЛ “Св.София“, а от 2015 г. е изпълнителен директор на МБАЛ „Доверие” АД и МЦ „Доверие“ АД. Има над 40 публикации в български и международни научни издания. Специализирал е в Япония и в Израел. Членува в Българския лекарски съюз и Българската болнична асоциация. - Доц. Гугутков, вие сте първият, на когато прилагате терапията си и отслабвате 22 кг. Не сте ги качили още. - Не, не съм ги качил. Задържам ги, и то много лесно, защото най-големият проблем при пациентите, които идват при мен, е да бъдат обучени, да научат мозъка и очите си, защото те са гладни с мозъка и с очите. - И как го убеждавате мозъка, че не иска сладолед, картофи или плодове? - Първо го убеждаваме медикаментозно. С помощта на пептидите, които ние правим, заповядваме на организма да започне да топи собствените си мазнини. Топейки собствените си мазнини, той дава такова количество енергия, че няма никакво чувство за глад. Дори изпитва отвращение към храната. Когато това се случва достатъчно дълго, очите разбират, че количеството храна е измама . Този процес не е лесен, той може да продължи няколко месеца, дори няколко години. Аз наскоро публикувах една статия, в която благодарение на моя личен дългогодишен опит доказвам, че за да научим мозъка и очите си да живеят, да работят в новата реалност, са необходими три години. Три години! Това не е лесен процес, но като успеем да издържим през тези три години, след това е много лесен. - Семаглутидът ли лъже чувството на глад? - Той е един от пептидите, който лъже чувството на глад. Всъщност заповядва да минем в кетометаболизъм или да започнем да си произвеждаме енергия от собствените си мазнини. Има още поне 4-5 пептида с подобна функция. Хубавото е, че тези пептиди стават все повече и повече, защото всички знаем, че хората сме различни и при някой един пептид действа добре, при друг има някакви странични ефекти. Доц. д-р Димитър Гугутков: Нова терапия помага при инсулинова резистентност - А как улучвате правилния? По метода на пробите и грешките ли? - Винаги е така. Аз, като видя един човек, не мога по това дали има сини очи да знам какъв пептид да му дам. Ние започваме с базовите, след това ги комбинираме. Затова казах, че имаме обективни и субективни критерии. Така че, когато намерим точната комбинация, с която пациентът да се чувства добре, да се чувства суперенергичен, да не се сеща за храна, значи сме направили правилната комбинация и доза. - Какъв е резултатът от всичко това? Как изглежда кетодиетата, освен че се яде един път на ден? - Това са две различни неща. Кетодиетата е свързана с това, че нашият организъм би трябвало да си произвежда сам въглехидрати. Ако ние му даваме, този процес е свързан с голямо изразходване на енергия. Като му дадем въглехидрати отвън, той си казва, защо трябва да се мъча да си ги произвеждам, като си ги получавам наготово. Защото единственият източник на енергия за клетките на нашия мозък, за клетките на нашето тяло, това е глюкозата - въглехидрат. Но има разлика когато сме си го произвели ние и когато е външен. Външният не го разпознаваме като наш. И затова кетодиетата е важна - за да можем въглехидратите да си ги произвеждаме ние от мазнини и от белтъци, а не да ги получаваме отвън. Друго нещо е еднократното хранене на ден. То се нарича интермитент фастинг или хранене в определен прозорец от време Причините да го популяризирам са много, но аз ще изброя само две от най-важните. Първата е, че нашият стомах е мускул. Той може да се разтяга, може и да се свива. Идеята е да го оставим да почива максимално дълго, така че да се свие до физиологичните си размери. Доц. д-р Димитър Гугутков И другата много важна причина е, че през 2016 година професор Сато, японски лекар, получи Нобелова награда по медицина, защото той доказа, че след 12-ия час гладуване в нашия организъм започват процеси на автофагия. Още една чуждица, която ще преведа на български. Това означава самоизяждане. Самоизяждане на всички болни, стари и сгрешени клетки Всички знаем кои са тия клетки. Неслучайно от древни времена гладолечението е било много популярно и то понякога има страхотен ефект в организма на болни хора. Вече е доказано научно, че гладолечението прави чудеса, но трябва да бъде контролирано. Не бива да изпадаме в крайности, да се стига до кахексия, да сме ни живи, ни умрели от глад. Това е причината за еднократното хранене или хранене в определен интервал. Аз дори не казвам, че трябва да бъде еднократно, но е хубаво да бъде в рамките на 4 часа, с което оставяме 20 часа на организма да почива и да изяжда всички сгрешени, стари, болни клетки. Моята гледна точка е, че на човека му трябват много белтъци и мазнини. И то не растителни, а животински. Нашият произход е от хищници, а не от тревопасни. И затова ние имаме много незаменими аминокиселини, които можем да получим единствено и само от месото. Сигурно много вегетарианци и вегани ще бъдат недоволни от това, което говоря, но така или иначе ние сме свободни да изразяваме мнението си. За щастие, моето мнение е облечено с научни доказателства и факти. - Ако човек има диабет, може ли да ви бъде пациент? - По принцип, не. Но едно момиче, което работи при нас и има диабет от дете, реших на моя отговорност да го вкарам в програмата. И ако тя си слагаше инсулин преди да влезе в програмата сутрин, обед и вечер - сутрин бърз, на обяд бърз и вечерта бавен инсулин, в момента си слага само сутрин веднъж инсулин. Това е по нейно желание и по мое решение. Убеден съм, че с тази програма няма как да спре да си слага инсулин. Но фактът, че тя намали може би със 70% приложението на инсулин, е един гигантски успех. По-скоро се дължи не толкова на пептидите, колкото на това, че тя също така направи обучение на мозъка и на очите си и в момента много внимава за въглехидратите. И това е причина и да прави по-малко инсулин. - Съществува ли вероятност да се получи йо-йо ефект, ако пациентът не си е възпитал мозъка и очите? - Естествено. Когато имаш определен начин на живот и ядеш големи количества храна, повечето от която е въглехидрати, няма как да отслабваш. Има физически закон на приход и разход. Ако приходът ти е значително повече от разхода, как да очакваш да отслабваш?! Няма как да отслабваш. Как да очакваш нивото на хормоните да ти е нормално?! Как да очакваш да имаш нормален метаболитен статус?! Няма шанс! Ти винаги ще бъдеш болен, винаги ще страдаш и ще ставаш все по-зле и по-зле. - Ако перифразираме приказката “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”, можем ли да кажем “За да ти помогне и докторът”? - Точно така е. Първият разговор, който водим с моите пациенти, е, че 50% от лечението зависи от мен, но 50% от лечението зависи от тях. И ако те не участват активно, няма смисъл да си губим времето взаимно. И в повечето случаи това го разбират и то се случва, защото няма как да правим нещо, а в същото време да си живеем по стария начин. Не става! Магдалена ГИГОВА