
Писатели против... писатели
преди 4 часа
Всеки писател е на първо място читател. И заедно с нас, книжните плъхове, те също си имат собствени литературни предпочитания и любими автори. Например, Достоевски се е възхищавал от Толстой, а Пушкин е боготворял Данте. Но какво става, когато един автор не харесва творчеството на друг? Предлагам ви няколко не особено изискани, но оригинални обиди на велики автори към техни колеги: Лев Толстой за Шекспир: „…Шекспир не само не може да бъде признат за велик и гениален, той е най-посредствен съчинител…“ Шарлот Бронте за Джейн Остин: „Не знам защо всички са в такъв възторг от Джейн Остин. Аз не бих понесла живот с нейните елегантни, но ограничени герои.“ Анатол Франс за Емил Зола: „Неговите книги са пронизани от злото, а самият той е един от тези нещастници, за които може да се каже, че би било по-добре да не са се раждали на този свят.“ Гюстав Флобер за Жорж Санд: „Голяма крава, пълна с мастило.“ Фридрих Ницше за Данте Алигиери: „Хиена, която е писала стихове върху надгробни плочи.“ Владимир Набоков за Фьодор Достоевски: „Неговата пълна липса на вкус, монотонният анализ на страдащите от фройдистки комплекси герои, както и трагичното му заключение за човешкото достойнство – трудно е да се възхищаваш на това.“ Мартин Еймис за Мигел де Сервантес: „Четенето на „Дон Кихот“ може теоретически да се сравни с визитата на най-стария ви роднина с всичките негови вулгарни навици, вечни спомени и ужасни познанства. Когато посещението приключи и старецът най-накрая си тръгне /след 846 страници плътна проза, непрекъсвана от диалози/, вие ще потънете в сълзи. Но това няма да са сълзи на облекчение или съжаление. Това ще са сълзи на гордост. Направили сте това, независимо от всичко, което „Дон Кихот ви е причинил“.“ Уилям Фокнър за Ърнест Хемингуей: „Той не е в състояние да използва думи, които биха накарали читателя да погледне в речник.“ Ърнест Хемингуей за Уилям Фокнър: „Нещастният Фокнър. Нима той мисли, че големите мисли идват от големите думи?“ Гор Видал за Труман Капоти: „Труман Капоти е истинска домакиня от Канзас с всичките ѝ предразсъдъци.“ Оскар Уайлд за Александър Поуп: „Има два начина да изразиш своята омраза към поезията. Първият е да не я четеш, а вторият – да четеш Поуп.“ Владимир Набоков за Ърнест Хемингуей: „… що се отнася до Хемингуей, чел съм веднъж в началото на 40-е нещо за някаква камбана и абсолютно го възненавидях.“ Труман Капоти за Джак Керуак: „Това не е писателство, а графомания.“ Елизабет Бишъп за Селинджър: „НЕНАВИЖДАМ „Спасителят в ръжта“! Трябваха ми дни, за да осмисля тази книга страница след страница, изчервявайки се за всяко следващо глупаво изречение. Как са му позволили да я издаде?“ Ивлин Уо за Марсел Пруст: „За първи път чета Пруст. Мисля, че той е умствено дефектен.“ Вирджиния Улф за Джеймс Джойс: „“Одисей“ е дело на слаб неграмотник, който изстисква собствените си пъпки.“ Дейвид Хърбърт Лоурънс за Джеймс Джойс: „Господи, колко е нелеп! В него няма нищо, освен наблъскани цитати от Библията, задушени в сок от преднамерено мръсни мисли на лош журналист.“ Гор Видал за Александър Солженицин: „Той е лош писател и при това е глупак. А в Америка подобна комбинация носи известност.“ Ърнест Хемингуей за Уилям Фокнър: „Чували ли сте някога за някого, който пие по време на работа? Това е Фокнър. С точност мога да кажа на коя страница е изпил първата си чаша.“