„Кожа в спринцовка“ лекува рани
преди 3 часа
zdrave.toСлед прилагането й при изгаряния не остават белези Кожата е най-големият орган в човешкото тяло, който осигурява надеждна защита срещу увреждания и инфекции. При големи поражения, особено изгаряния, тя губи бариерните си функции и това може да струва живота на пострадалия. В днешно време при обширни изгаряния лекарите обикновено трансплантират тънък слой от епидермиса, горната част на кожата, състояща се само от един вид клетки. Това позволява да се затвори раната и да се спаси пациентът, но оставя груби белези, защото под епидермиса има по-сложен слой – дермата. Именно тя съдържа кръвоносни съдове, нервни окончания, космени фоликули и други структури, които осигуряват еластичността и нормалното функциониране на кожата. Пълната трансплантация на дерма е почти невъзможна – това би изисквало създаването на друга, също толкова голяма рана по тялото на пациента. Екип, ръководен от д-р Йохан Юнкер от университета Линчопинг в Швеция, е разработил революционно решение, което използва „градивни елементи“ от дермата Учените са изолирали и отгледали фибробласти в лаборатория – клетки на съединителната тъкан, които са изключително адаптивни и могат да се трансформират в други видове клетки. За да ги поставят в раната, изследователите са „посадили“ фибробластите върху малки порести топчета от желатин, който е подобен по свойства на колагена в кожата. Д-р Преслав Василев, д.м.: Вече създаваме карта на кожата на пациента Няма как обаче просто да се излее тази суспензия върху рана, защото тя не може да остане на едно място. Затова екипът на д-р Юнкер смесва „мънистите” с гел на базата на хиалуронова киселина и след това ги свързва с молекулярни „ключалки“. Резултатът е материал, който става течен под леко налягане, а след нанасяне се превръща в плътен гел. Може да се инжектира със спринцовка, да се приложи върху рана или да се отпечата директно чрез 3D-принт в желаната форма В експеримента учените отпечатват миниатюрни „дискове“ с живи клетки и ги поставят под кожата на мишки. Клетките не само са оцелели, но и са започнали да отделят вещества, необходими за образуването на нова дерма. Освен това в трансплантираните фрагменти са се образували кръвоносни съдове – ключов елемент за дългосрочно присаждане на тъканите. Създаването на съдова мрежа е един от основните проблеми в тъканното биоинженерство. Без съдове, клетките в големи структури умират от липса на кислород и хранителни вещества. В паралелно проучване същата група учени описва метод за производство на еластични „нишки“ от хидрогел, който е 98% вода. Тези нишки могат да бъдат завързани на възли и оформени в минитръби, през които тече течност или растат съдови клетки Тази технология може да доближи създаването на изкуствени тъкани и „миниоргани“ със собствена система за кръвоснабдяване. Ако „кожата в спринцовка“ стигне до клинични изпитвания, лекарите биха могли да отглеждат трансплантационен материал директно от клетките на пациента, като по този начин се избягват допълнителни увреждания на кожата и се намалява времето за заздравяване на тежки наранявания.