Ники Суков: Рафинираната захар е подцененият наркотик
преди 6 часа
zdrave.toГодишната консумация през XVIII век днес е седмичната доза Нутриционистът и инструктор по хранене Ники Суков бе лектор на онлайн среща, посветена на борбата срещу зависимостите. Той отговори на въпросите на участниците в групата “Един за всички, всички срещу дрогата”. Публикуваме част от неговите отговори, свързани със зависимостта от захарта. Визитка ♦ Ники Суков е завършил Института по интегративно хранене в Ню Йорк. Там е обучен на практически техники за управление на начина на живот, а също и на над 100 теории в храненето – всичко от Аюрведа, безглутеново и палео до суровоядство, микрофлора и др. Има кабинет в София. Неговата мисия е да връща радостта от храненето, за да могат хората да живеят в по-здраво и по-красиво тяло, за да получат повече енергия и по-добра визия. - Ники, какъв е механизмът за създаване на зависимост към захарта? - Човек става зависим от захарта, защото мозъкът ни възнаграждава с удоволствие, когато ядем нещо сладко. Сладкото през вековете е било изключително голяма рядкост, например първите хора са намирали кошер с мед на диви пчели или узрели плодове. Те обаче дават много енергия, и то изключително бързо. Затова хората започнали да търсят сладки храни. С появата на индустриалната захар човекът става жертва на нейното изобилие. За съжаление не става въпрос за естествената захар, с която донякъде можем да се справим, а за кристалната захар и с подсладителите в свръхпреработените храни. В днешно време захар съдържат 75% от храните в един супермаркет. В храни, които привидно са естествени по произход, се пробутва изключително голямо количество захар. Проблемът е, че въглехидратът със сладък вкус е познат с над 200 модификации с различни имена. - Можем ли да се ориентираме по етикетите? - По етикетите може да откриете повече от един източник на захар. Това е трик на производителите, чрез който избягват да обозначат на първо място съставката в продукта, която има най-голямо количество. Като сложат много имена на захарта с малки количества, така заблуждават потребителите, че купуват нещо без захар. Добавянето на захар в адаптираните млека за бебета е още една врата за създаване на зависимост у децата към захарта. Фармацевтичната промишленост не стои встрани от този бизнес. Затова много лекарства са окъпани във филм от сладко. СЗО опитва да наложи международен стандарт на влагането на захар в продуктите – 15 грама на ден Когато е направено това предложение, количеството на захар в храните в САЩ било два пъти по-голямо. Федералната агенция по храни и лекарства в САЩ е заявила на СЗО, че ако наложи такова драстично ниско количество захар, ще я бойкотира и ще остане без американско финансиране. Ето как интересите на големите производители на захар в САЩ са „извили ръцете“ на един международен орган, за да се стигне до стандартно количество, което е много по-близко до това в САЩ, вместо до здравословното количество. - Какво ни кара да посягаме все повече към сладкото? - Хората постепенно увеличават приема си на захар и от 1,8 кг консумация годишно в периода 1700 – 1850 г. днес същото количество се приема само за седмица. Едно съвременно дете до седмата си година консумира толкова захар, колкото е консумирал възрастен човек за целия си живот преди един век. Това означава, че е настъпила фундаментална промяна в храненето на хората. Невротрансмитерът допамин, известен като хормон на удоволствието, в крайна сметка ни вкарва в зависимостта от захар. Защото, когато харесваме нещо, сме склонни да го търсим. Получава се същата картина като при алкохолната и наркотичната зависимост Магнезий, цинк, хром – новите борци за здраве Затова учените задават логичния въпрос: не е ли редно да смятаме захарта за вещество, предизвикващо зависимост, каквито са опиатите. С всяка хапка сладка храна ние си доставяме отново и отново приток на допамин в мозъка, като търсим все по-големи количества захар. В едно социологическо проучване отпреди десетина години американците са определили захарта като много по-опасна от наркотиците. А става въпрос само за допитване до мнението на хората. Същевременно големите корпорации са платили на учени в Харвард да изфабрикуват изследване, според което да изглежда, че не захарта е причина за сърдечно-съдовите заболявания, а мазнините. Получава се лавинообразен процес от 80-те години на ХХ век насам, при който се предлагат безвкусни „здравословни“ диетични храни, лишени от качествени мазнини, а всъщност вредни и непотребни. - На какви други заблуди робуват хората? - Масово се тиражира и лъжата, че високо кръвно се дължи на солта. Само че причината е в захарта. Когато тя минава през езика и стомаха, стига до кръвната плазма, където под формата на глюкоза има нужда от инсулин, за да се използва от организма. Редовният прием на захар води до отделянето на огромни количества инсулин от панкреаса (хиперинсулинемия) поради което бъбреците вече не могат да изхвърлят течностите от организма. Диурезата се възпрепятства не от солта, а от излишъка на инсулин в резултат от консумацията на много сладки храни. При излишък на захар в кръвта се развива инсулинова резистентност, а след нея и диабет тип 2. Към картината се добавя и затлъстяване. Всички тези състояния са част от така наречения метаболитен синдром. Освен това излишъкът на захар причинява деменция, кариес на зъбите, очите развиват перде а клетките на цялото тяло са в състояние на оксидативен стрес. Захарта също е причина да остаряваме по-бързо, а храносмилането да е силно затруднено. Децата пък са склонни да стават хиперактивни и да губят способност за концентрация. Захарта ги прави също уязвими на възпаления и хронични заболявания, които досега са били характерни само за възрастните хора. Изкуствените подсладители не са по-малкото зло. Те нарушават баланса на чревната микрофлора, затрудняват работата на черния дроб, претоварват панкреаса. И категорично не са начин за справяне със зависимостта от захар. Ники Суков - Как обаче подсладителите са се оказали полезни? - За да се одобри използването на подсладителя аспартам в хранителните продукти в САЩ, се наложило да се назначи допълнително лице в комисията по одобрение. Тогава президентът Роналд Рейгън назначава в комисията сегашният президент Доналд Тръмп, който допринася за одобрението на аспартама. Всъщност аспартамът е химично вещество, открито случайно в отпадните води на предприятията за третиране на отпадъци. - Какви са решенията за справяне със зависимостта от захар? - Естествените решения, най-близо до природата, дават най-добър резултат. Приемът на вода е лесен и ефикасен начин за справяне с потребността от сладко. Консумацията на натурални плодове и зеленчуци захранват тялото ни с фибри, които не се метаболизират, а взаимодействат с чревната флора и затрудняват абсорбирането на захарта в кръвния поток. Когато сме двигателно активни, губим интерес към захарта. Трябва да ограничим кафето, защото кофеинът провокира секреция на стресови хормони, които от своя страна ни карат да търсим сладки храни, за да се успокоим. Не е за подценяване и пълноценният сън, при който тялото ни се прочиства. А едно чисто от токсини тяло има способността да предпочита наистина подходяща здравословна храна. Хората, които не си доспиват, по-често се обръщат към сладкото. Така че намерете начин да спите добре. - Какво още ни липсва, за да търсим сладкото? - Установено е, че ядем повече сладко при недостиг на животински протеини. Затова е добре да консумираме тези протеини, но всеки човек трябва да намери баланса в своето хранене. Освен сладки плодове и зеленчуци природата ни е дала сладки подправки като канела, кориандър, ванилия, кардамон, индийско орехче, карамфил. Тяхното присъствие в ястията може да предотврати търсенето на друг подсладител. Добре е също да забавим темпото в живота си По-малкото стрес предотвратява потребността от компенсаторна консумация на захар, алкохол или други вещества, които ни правят зависими. Изключително важно е да си набавяме качествени преживявания, които да направят живота ни сладък, вместо да отваряме шкафа със сладките храни. Мара КАЛЧЕВА