Проф. Иван Груев, д.м.: „Без физически натоварвания“ е погрешен съвет
преди 19 часа
zdrave.toЗа сърдечноболни рехабилитацията е по-добра от лекарствата Националният кардиологичен план бе подложен на обсъждане, организирано от Дружеството на кардиолозите в България. Специално за читателите на вестник “Доктор” публикуваме част от специализираната презентация на тема “Ролята на ранната рехабилитация на сърдечносъдовите заболявания”, която бе изнесена от проф. д-р Иван Груев. Всеки пациент има право и трябва да се запознае с огромните възможности на рехабилитацията, както и на движението като цяло, с които се постига по-дълъг и качествен живот. Визитка ♦ Проф. д-р Иван Груев е член на управителния съвет и научен секретар на Дружеството на кардиолозите в България, като е избран за бъдещ негов председател с мандат 2026-2028 г. В момента заема длъжността заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ в София. ♦ Изтъкнатият експерт има две специалности – по вътрешни болести и по кардиология. Защитил е докторантура за ролята на хроничното възпаление за развитие на атеросклерозата. „Рехабилитацията на кардиологичните пациенти ги връща към нормален живот – категоричен е проф. Груев. – По света такава рехабилитация се прави, макар и в недостатъчна степен. В България на практика липсва, макар че преди години е имало. Би трябвало кардиорехабилитацията да е неделима част от клиничната кардиология. В Европейския кардиологичен план има ясни препоръки, че рехабилитацията трябва да е достъпна, масова и да обхваща всички сърдечносъдови заболявания, включително мозъчния инсулт. В България много млади пациенти претърпяват сърдечносъдови инциденти. Изписваме им медикаментозна терапия, след което те получават съвета „никакви физически натоварвания“. Следва декондициониране, депресия, влошено качество на живот и повишен риск от повторен инцидент. И активни спортисти получават инфаркт, но след това игнорират всички съвети за безопасно физическо натоварване, гонейки постижения отпреди да получат инфаркта. Това се случва по-рядко, но и това е неправилно. Проблемът е, че няма кой да започне рехабилитационната програма и след това пациентите да я продължат самостоятелно в ежедневието Редактор съм на Ръководството на Европейското кардиологично дружество за кардиорехабилитация на пациенти със сърдечна патология. Този документ е качествена стъпка напред в разбирането на физическото натоварване в кардиологията. Абсолютно всички кардиологични пациенти трябва да бъдат съветвани да спортуват във възможния за тях обем. Безопасен спорт и физически упражнения за всички – за целия спектър от сърдечносъдовата патология, включително за децата пациенти и за много възрастните хора със сърдечна недостатъчност. Препоръките са да се правят предимно упражнения за физическа издръжливост и за сила с различна интензивност, както и комбиниране между тях. Може да се практикуват всякакви спортове със съответното ниво на натоварване според конкретния човек Преди това пациентът трябва да се изследва с кардио-пулмонален тест, за да установим възможностите му. В България обаче тази методика се използва само в спорта. Доста болници разполагат с това оборудване, но то е в ръцете на пулмолозите. А не можем да искаме от пулмолози да правят стрес-тестове за оценка на физическите възможности преди кардиорехабилитация. Проф. Иван Груев, д.м. Проблем е и остойностяването на това изследване. То е комплексно изследване на сърдечносъдовата, белодробната, опорно-двигателната, хемопоетичната (циркулацията на кръвта, наличието на хемоглобин и тъканното дишане) система. Но и без него можем да определим праговете на сърдечната честота, до които е безопасно всеки пациент да се натоварва. Достатъчно е да се направи шестминутен тест с ходене преди изписването, за да препоръчаме движение в подходящи граници. Тестът измерва разстоянието, което пациентът изминава за 6 минути върху равна и твърда повърхност. Препоръките за движение за превенция и поддържане на здравето са по 150 минути на седмица упражнения или спорт с умерена интензивност. Това натоварване е желателно да се увеличи на 300 минути и да се прави поне 4 – 5 дни в седмицата. Смисълът е в запазване на здравето, а не в лекуването, на което набляга нашето здравеопазване При възрастни хора също трябва да се препоръчват 150 минути седмично упражнения според възможностите. Дори ходенето е вид физическо натоварване и трябва да се насърчава. При хора с исхемична болест на сърцето трябва да се направи тест, за да се види дали има индуцируема исхемия. Може първо да го реваскулизираме и тогава да продължим с програмата за физическо натоварване. Или да започнем програмата и ако се появи симптоматика, да го реваскулизираме. Това зависи от фракцията на изтласкване и установените стенози. Коя е правилната поза за точно измерване на кръвното налягане При всички пациенти с коронарна болест се препоръчват натоварвания и рехабилитация. При това ползите се увеличават с времето, ако пациентът продължи да спортува. Физическите упражнения трябва да са неделима част от лечението и да станат част от живота на всички пациенти с коронарна болест и с преживени инциденти. В Бостънския университет над 20 рехабилитирани пациенти, преживели остър миокарден инфаркт, са участвали в Бостънския маратон на 42 км. Сърдечната недостатъчност е големият проблем за пациентите с прекаран миокарден инфаркт. Миокардната им функция с течение на времето се влошава до сърдечна недостатъчност. Точно тези пациенти да започват от ниски степени на натоварване, 3 до 5 дни в седмицата, с продължителност от 20 до 60 минути. Те трябва да бъдат окуражавани да се движат. Дори пациенти с много ниска фракция на изтласкване може да останат с добър физически капацитет без загуба на мускулна тъкан, когато не спират да се движат. Единствено при миокардит (възпаление на миокарда) за шест месеца трябва да се намали нивото на физическа активност, докато сърцето се възстанови от възпалението. При перикардит намаляването на движението е за три месеца и след това хората се връщат към пълноценно спортуване. За съжаление сърдечната рехабилитация е сирачето на сърдечносъдовата медицина в България. А това е сираче с огромен потенциал, на който не дават да се разгърне. Мара КАЛЧЕВА