Психолог: Дори по времето на мутрите нямаше такова нещо
преди 10 часа
fakti.bgЧетиримата младежи, обвинени за побоя над директора на полицията в Русе, остават за постоянно в ареста, реши Окръжният съд. Случаят, определен от психолога Росен Йорданов като „безпрецедентен“, повдига въпроси за агресията в обществото и липсата на респект към институциите. Според експерта, който беше гост в предаването "Събуди се", посягането на полицейски служител е табу, което не може да бъде оправдано с провокация. „Това е безпрецедентен случай“, заяви категорично Йорданов. „Аз съм работил в най-бандитските години на прехода. Помня сериозни и познавам сериозни мъже бандити. Не си спомням някой някога да му е минавало през ума да нападне директор на Областна дирекция на МВР“. Според него, проблемът се корени в липсата на ценностна архитектура и респект към авторитета. „Тези хлапета просто не разбират, че посягане върху полицейски служител е табу“, каза той. Йорданов отхвърли версията на един от задържаните, Кирил Гочев, който твърди, че са били провокирани от съседа на полицая, който им препречил пътя и ударил шамар на шофьора. „Щом кажеш „Аз съм полицай“, всичко трябва да спре“, допълни психологът. Водещата повдигна и въпроса за ролята на самото МВР в изграждането на своя образ, като даде примери с полицейско насилие по време на протести и служители, замесени в схеми с мигранти. Росен Йорданов се съгласи, че министерството има вина за срива в своя авторитет. „МВР не се грижи за собствения си авторитет. МВР от години лансира кадрово служители, които не дават самочувствие на системата. Изпъкват и израстват послушни хора, а не хора, които имат самочувствие, доказан професионализъм. И всичко това създаде онази липса на самоуважение, която е необходима на системата“, анализира той. Според него, проблемът с липсата на уважение е системен и засяга и други институции като прокуратурата и съда, като корените му са в семейството и училището. Той завърши с призив към цялото общество: „Призивът е към родителите, към обществото и към хората да разберат, че преди да гледат в паничката на другия, да погледнат себе си. Не може непрекъснато да търсим извинителни обяснения за всяка една ситуация, в която попадаме, и държавата да е перманентният виновник. Защото държавата – това сме ние“.
