Държавите с най-високи данъци върху недвижимите имоти
преди ден
fakti.bgПолитиките за данък върху недвижимите имоти варират в различните части на Европа. В някои страни, като Обединеното кралство и Франция, данъците върху недвижимите имоти представляват значителен дял както от БВП , така и от общото данъчно облагане, съобщава Euronews. Испания обмисля въвеждането на 100% данък върху жилища, закупени от купувачи извън ЕС . Въпреки че целта е да се облекчи жилищната криза в страната, данъците върху недвижимите имоти са основен източник на приходи в редица европейски страни . Според Европейската комисия делът на данъците върху недвижимите имоти в БВП в страните от ЕС варира от 0,3% в Чехия и Естония до 3,7% във Франция през 2023 г. Средната стойност за ЕС е 1,9% . Но колко данък върху недвижимите имоти събират правителствата в цяла Европа? Какъв дял от общите данъчни приходи представлява данъкът върху недвижимите имоти? И какъв е данъкът върху прехвърлянето на имоти като процент от БВП? Каква част от БВП представлява данъкът върху недвижимите имоти? В ЕС данъкът върху недвижимите имоти представлява най-висок дял от БВП във Франция (3,7%) и най-нисък в Чехия и Естония (и двете по 0,3%). Ако включим страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), Обединеното кралство и Турция – използвайки някои данни на ОИСР – Обединеното кралство е малко пред Франция, въпреки че и двете страни имат дял от около 3,7%. Белгия също е над 3% с 3,2%. Испания е пета с 2,5%, следвана от Гърция с 2,7%. Други страни с дял над 2% включват Исландия, Люксембург, Дания, Швейцария, Италия и Португалия. В почти половината от 32-те страни в списъка данъкът върху недвижимите имоти представлява по-малко от 1% от БВП . Словакия, Литва, Естония и Чехия са особено ниски с по-малко от 0,5%. Сред петте най-големи икономики в Европа делът на Германия е значително по-нисък – 1%. Италия е четвърта с 2,1%, като Франция и Обединеното кралство оглавяват списъка. Северозападна Европа събира по-висок процент от БВП от данъци върху недвижимите имоти, докато Източна Европа и Балтийските страни събират по-малък процент. В Южна Европа картината е по-смесена, макар и често по-висока. Според ОИСР, данъците върху недвижимите имоти са повтарящи се и еднократни такси за ползване, собственост или прехвърляне на собственост . Те включват данъци върху недвижими имоти или нетно богатство, данъци върху наследство и дарения, както и данъци върху финансови и капиталови сделки. Приходи от данък върху недвижимите имоти Обединеното кралство ще събере най-много приходи от данък върху недвижимите имоти през 2023 г. - 115 млрд. EUR , следвана от Франция със 104,5 млрд. EUR. Тези две страни доминират в приходите от данък върху недвижимите имоти, докато Италия, на трето място, е събрала само 45,3 млрд. EUR. Германия и Испания допълват челната петица, събирайки съответно 41,4 млрд. EUR и 36,8 млрд. EUR. Общата сума за ЕС е 318,8 млрд. EUR. Белгия (18,8 млрд. EUR), Швейцария (17,9 млрд. EUR), Нидерландия (14,4 млрд. EUR) и Полша (10,7 млрд. EUR) също ще съберат над 10 млрд. EUR приходи от данък върху недвижимите имоти през 2023 г. В 10 държави от ЕС приходите от данък върху недвижимите имоти са по-малко от 1 млрд. EUR, докато в Естония са 110 млн. EUR. Дял на данъка върху недвижимите имоти в общото данъчно облагане Делът на данъците върху недвижимите имоти в общото данъчно облагане варира значително в различните части на Европа. Според Европейската комисия през 2023 г. той варира в ЕС от 0,8% в Естония и Чехия до 8,4% във Франция. Средната стойност за ЕС е 4,7%. В допълнение към Франция, седем други държави от ЕС имат дял на данъка върху недвижимите имоти над 5%: Белгия (7,4%), Гърция (7%), Испания (6,7%), Португалия (5,9%), Люксембург (5,7%), Италия (5,1%) и Дания (5,1%). В Германия данъците върху недвижимите имоти представляват само 2,5% от общото данъчно облагане . Дял на данъка върху прехвърлянето на собственост в Европа Данъците върху прехвърлянето на собственост, изразени като дял от БВП, показват значението на продажбите на недвижими имоти като източник на държавни приходи в някои страни . Тези данъци се прилагат за финансови и капиталови транзакции, включително главно покупки, продажби и гербови такси. Според ОИСР, през 2023 г. Италия е представлявала 1% от БВП, следвана от Белгия, Португалия и Испания (всички по 0,8%). Във Франция данъците върху прехвърлянето на собственост са представлявали 0,7% от БВП, във Великобритания - 0,6%, а в Германия - 0,3%. Предложението на Испания за налагане на 100% данък върху имотите за купувачи извън ЕС предизвиква дебат в цяла Европа. През май 2025 г., по време на изслушване в Европейския парламент, Хосе Гарсия Монталво, професор по икономика в университета „Помпеу Фабра“ в Барселона, твърди, че политиката за данък върху жилищата може да не е най-ефективният начин за справяне с проблема. „ Непрекъснатите промени в политиката и липсата на координация между данъчната политика и мерките за жилищно настаняване подкопават ефективността на данъчната политика, което води до непредсказуеми резултати и постоянни проблеми с достъпността на жилищата “, каза той. Диана Хурани от отдела за данъци върху физическите лица и богатството на ОИСР отбеляза, че има значителен потенциал страните от ОИСР да подобрят ефективността, справедливостта и потенциала за приходи от различните видове данъци върху жилищата. „Подобряването на тези данъци би могло също така да облекчи натиска за повишаване на цените на жилищата в много случаи“, добави Хурани. Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg