Кой и как вербува граждани на Казахстан за войната в Украйна
преди 4 часа
fakti.bgПо информация на украинския държавен проект „Искам да живея“, само от началото на 2025 година не по-малко от 529 казахстанци са подписали с руските въоръжени сили договори за участие във войната срещу Украйна. За това колко казахстанци воюват на страната на Украйна срещу Русия няма обаче дори приблизителна информация. Никой не желае да говори за участието си във военни действия извън Казахстан – всяко споменаване на този факт може да доведе до наказателно преследване и неизбежно наказание. Как гастарбайтерите се превръщат във войници Казахстанският журналист Аян Шарипбаев е провел собствено разследване и за изпращането на казахстанци на работа в Русия като гастарбайтери. Той не изключва вероятността немалка част от тях в крайна сметка да подпишат договори с руското министерство на отбраната. Изданието Elmedia, в което работи Шарипбаев, е установило още през есента на миналата година, че руските вербовчици в казахстанското информационно пространство са се активизирали. „Предполагаме, че тази схема за изпращане на казахстанци на война в Украйна действа от 2023 година, като сега става особено забележима. Това личи по увеличения брой обяви в социалните мрежи. Вече има и специални сайтове, където директно са описани условията за подписване на договор за участие във войната на територията на Украйна“, казва пред ДВ Шарипбаев. По думите на журналиста, неговото разследване е установило от които места биват вербувани и изпращани гастарбайтери в Русия – предимно от железопътни и автобусни гари. Кореспондентите на изданието Elmedia са ходили там и са разговаряли с хората, чакащи на опашка пред автобуси със затъмнени стъкла. Някои от тях не криели, че заминават за градове, откъдето после ще се насочат на запад. Кой и как вербува наемниците В специално подготвените за гражданите на Казахстан обяви от Русия, които лесно се намират в интернет, всичко е пределно прагматично. Гарантира се еднократна заплата от четири милиона рубли (около 43 хиляди евро), месечна заплата от 210 000 рубли – 2250 евро, опрощаване на дългове и кредити в размер до 10 милиона рубли – около 107 000 евро. Освен това има обещание за изплащане на застрахователни обезщетения на роднините, бонуси за унищожена техника на противника, както и удостоверения за изпълнена военна служба. За да се разбере защо хора от Казахстан подписват договори за военна служба в Русия, трябва да се каже, че размерът на средната работна заплата в Казахстан е добре известен – по официални данни през второто тримесечие на 2025 година тя е била едва 67 хиляди рубли – около 717 евро. Същевременно и украинци се занимават с вербуването на казахстанци. Но те правят това предимно чрез постове в социалните мрежи или чрез работещи в Украйна доброволци. Много рядко се практикува разлепване на обяви на публични места. Всички наемници ги чака наказание „Много ни безпокои активизацията на вербовчиците както от Русия, така и от Украйна. Все още на дневен ред е и въпросът за вербуването на наши граждани за Афганистан и Сирия. Затова създадените в Казахстан специални центрове извършват денонощен мониторинг на социалните мрежи и на средствата за масова информация, за да издирват наемници и участници във въоръжени конфликти извън пределите на страната. Казахстан няма да допусне такива хора да живеят на негова територия – всички тях ги чака задължително наказание във вид на продължителни срокове зад решетките“, казва пред ДВ сътрудник на спецслужбите на Казахстан, пожелал анонимност. По неговите думи, работи се и по разкриването и блокирането на сайтовете, в които се публикуват обяви за наемниците, приемат се сигнали от населението, което поддържа политиката на неутрален Казахстан, разчита се и на помощта на данъчните служби – да разкрият внезапно забогателите след пътувания до Русия и Украйна. Наказателният кодекс на Казахстан предвижда от пет до девет години лишаване от свобода за умишлено участие във въоръжени конфликти извън пределите на страната. А ако става дума за доказано наемничество, санкцията е от седем до 12 години лишаване от свобода и конфискуване на имуществото. При доказана смърт на хора и други тежки последствия от действията на наемника наказанието е до 20 години затвор и конфискуване на имуществото, както и лишаване от гражданство. По официални данни, от 2022 до 2025 година в Казахстан са заведени 92 наказателни дела от такъв характер. Само три от тях обаче са приключили с присъда: в единия случай участник в групата „Вагнер“ е получил 4 години и шест месеца лишаване от свобода, други двама са били наказани с пет години затвор – но без да е било доказано, че са били наемници. Автор: Анатолий Вайскопф