126 години от рождението на бащата на "Психо" Алфред Хичкок
преди 6 часа
fakti.bgДнес се навършват 126 години от рождението на Алфред Хичкок (1899–1980) — авторът на „Психо“, „Вертиго“ и „Прозорец към двора“, чието име се е превърнало в синоним на кинематографично напрежение. Роден в лондонския Лейтънстоун и отраснал в католическо семейство, Хичкок тръгва към киното от неочаквано място: първо работи в компания за телеграфни кабели, после рисува междинни надписи за нямото кино в студиото на Famous Players–Lasky в Ислингтън. Само няколко години по-късно вече режисира и посява семената на стил, който ще промени зрителските навици завинаги. От британския „говорящ“ дебют до Холивуд Преди да стъпи в Америка, Хичкок подписва „The Lodger“ (1927), разглеждан от критиката като първия му „истински“ филм в стил Хичкок, а с „Blackmail“ (1929) прави първия пълнометражен британски филм с говор. През 1939 г. е привлечен в Холивуд от продуцента Дейвид О. Селзник, а първият му американски филм, „Ребека“ (1940), печели „Оскар“ за най-добър филм — единственият носител на отличието сред режисираните от него заглавия. Награди и признания Въпреки пет номинации за „Оскар“ за режисура, Хичкок така и не печели състезателна статуетка — Академията компенсира с Ирвинг Г. Талбърг (1968). Следват BAFTA Fellowship (1971), AFI Life Achievement Award (1979) и рицарско звание ( KBE , 1980). Това е рядък „кариерен път“ на признание, който подчертава колко бавно институциите догонват влиянието му. „Разлика между изненада и напрежение?“ — пита Хичкок и сам отговаря: ако зрителят знае , че под масата има бомба, всеки банален разговор става нетърпимо напрегнат. Тази формула стои зад конструкцията на десетки негови сцени и обяснява защо филмите му „работят“ десетилетия по-късно. Кино наследството на Хичкок - пионер и визионер „Вертиго“ ефектът (dolly zoom) — онова световъртежно свличане на пространството — е популяризиран от „Вертиго“ (1958), разработен на снимачната площадка с оператора Ърмин Робъртс и превърнат в класически похват. Снимане „без монтаж“: във „Въжето“ (1948) Хичкок експериментира с илюзията за един дълъг кадър — серия от около десет последователни 10-минутни „ролки“, с прецизно скрити срезове. И до днес филмът е учебник по пространствена хореография. Телевизионният Хичкок: с антологията Alfred Hitchcock Presents (1955–62; по-късно The Alfred Hitchcock Hour, 1962–65) режисьорът превръща собствения си силует и саркастичното „Добър вечер“ в световен бранд, а телевизията — в платформа за авторски тон. Хорър шедьовърът „Психо“ През 1960 г. „Психо“ не просто шокира — променя правилата на гледане. Хичкок извоюва политика „без късно влизане“: вратите на салона се затварят с първия кадър, за да се запази шокът от драматургичния завой в първото действие. А прочутата сцена под душа е заснета с извънредна прецизност — всеки дубъл създава ритъм, близък до музика (и наистина: струнният саундтрак на Бърнард Херман се оказва решаващ). Жените в живота на Алфред Хичкок Хичкок рядко е бил „сам“. Съпругата и дългогодишна сътрудничка Алма Ревил — монтажистка, сценаристка и безпогрешно око за детайла — участва в множество негови проекти, често оставайки извън надписите. Не е случайно, че при получаването на наградата на AFI режисьорът отдава специална благодарност именно на нея. Наследството му носи и неудобни въпроси. Спомените на Типи Хедрън и по-късни публикации описват токсични отношения и злоупотреби по време на „Птиците“ и „Марни“ — твърдения, които пренареждат начина, по който днес четем някои от темите му (фиксация, власт, контрол). Да се отбележи това не отменя величината на творбите, но добавя контекст към етиката на създаването им. Какво оставя Хичкок след себе си? През 2012 г. Sight & Sound постави „Вертиго“ на върха на своя престижен топ 100 — първото сваляне на „Гражданинът Кейн“ от №1 за половин век. През 2022 г. филмът се нарежда на второ място , което фиксира устойчивостта на влиянието му в канона. Това не е „мода“, а признание за необичайното съчетание от форма, тема и музика (Херман), което продължава да диктува как мислим за гледната точка и обсесията на екрана Сред ранните му заглавия стои и „The Mountain Eagle“ (1926) — днес изгубен филм и „светият граал“ за архивистите. Самият факт, че търсим копие почти век по-късно, говори достатъчно за статута му.