
"Пирогов": Горещите нощи крият по-голям риск за инфаркт от дневните жеги
преди 6 часа
В рамките на изследването са анализирани над 7400 случая на остър коронарен синдром Нощните високи температури са по-опасни за сърцето от дневните. Това установява десетгодишно проучване на екипа на Клиниката по кардиология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Гърция се топи от жега: здравните власти предупредиха туристите В рамките на изследването са анализирани над 7400 случая на остър коронарен синдром. Данните показват, че минималните нощни температури над 18°C повишават риска от инфаркт 3,7 пъти – значително повече от ефекта на горещините през деня. Риск, който не приключва със залеза Откритията на пироговските специалисти разкриват, че опасността не е краткотрайна. Повишеният риск от сърдечни инциденти се запазва до 7 дни след температурен пик. При студ времето на най-висок риск е седмият ден (+33%), а при горещини – третият ден след топлинния пик (+88%). Изненадващи рискови групи Докато при студ най-уязвими са хората над 75 години, при жега най-силно засегнати се оказват хората под 55 години – с повишен риск от 37%. „Резултатите налагат преосмисляне на системите за ранно предупреждение,“ подчертава д-р Иван Мартинов, началник на Отделението по инвазивна кардиология. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми, както и към продължително проследяване на рисковите пациенти след горещи вълни. Няколко причини защо да НЕ спите на включен климатик! Градът като „топлинен капан“ Изследването разглежда и ефекта на т.нар. градски топлинен остров (Urban Heat Island – UHI), който обяснява защо температурите в София и други големи градове остават високи дори през нощта. Фактори като асфалт, бетон, липса на зеленина, автомобилен трафик и климатици задържат топлината, затруднявайки естественото нощно охлаждане. Разликата между градската и селската температура може да достигне от 2 до 7°C, особено през нощта. Анализът показва, че в последните 5 години броят на тропичните нощи (с температура над 20°C) в централните части на София е рязко нараснал. Минималните нощни температури в града се увеличават с около 2°C за десетилетие – по-бързо от средните дневни стойности. Последствия за здравето Липсата на нощно охлаждане увеличава топлинния стрес върху организма. Това особено засяга хора в напреднала възраст и страдащи от хронични заболявания. Рискът от инфаркт, инсулт, топлинен удар, дехидратация и нарушения в съня е значително по-висок. През седмицата 18–24 юли в София са подадени 92 сигнала за спешна медицинска помощ, свързани с горещините, съобщиха от Центъра за спешна медицинска помощ. Нямате климатик, забравете за жегата с тези трикове Препоръки и превенция Министерството на околната среда и водите призовава институции и търговски обекти да осигурят безплатна вода, сянка и да ограничат физическите дейности в най-горещите часове. Министерството на здравеопазването напомня и за повишения риск от хранителни интоксикации през лятото – симптомите могат да се проявят както часове, така и дни след консумация на развалена храна.