
Внезапно почина Малък Тошко
преди 13 часа
Внезапно е починал внукът на Тодор Живков и син на Людмила Живкова Тодор Славков. Това се е случило в недeля в къща за гости в казанлъшкото село Асен. Тялото му е било намерено от негови приятели, които повикали полиция. На място има униформени, процесуално-следствените действия продължават. Славков си отиде едва на 54 години, на същата дата - 21 юли, на която умират майка му Людмила Живкова през 1981 година и вуйчо му Владимир Живков през 2021 г. Тодор Иванов Славков е роден в София на 18 май 1971 г. Кръстен е на дядо си Тодор Живков. Син е на Иван Славков и Людмила Живкова, полубрат на Евгения Живкова, внук на бившия комунистически лидер Тодор Живков. Майка му Людмила Живкова умира, когато нейният син е едва на 10 години. Славков завършва Първа английска езикова гимназия през 1989 г. След това завършва в Швейцария бизнес мениджмънт в Университета на Санкт Гален. Докато е в Швейцария, научава, че режимът на Живков е паднал. През 1988 г. манекенката Мила Гешева подава оплакване, че на 9 срещу 10 юли е изнасилена от Славков, учещия в България син на унгарски дипломат Жолт Хайду и Орлин Ножаров в квартирата на Хайду на ул. "Цар Асен" 106. За случая е информиран лично Тодор Живков, след което прокуратурата прекратява следствието, заради липса на данни за престъпление. На 18 декември 1989 г., месец след свалянето на дядо му от власт, следствието по жалбата за изнасилване срещу Славков е подновено. По искане на българските власти швейцарците задържат Тодор Славков през 1994 г. и го екстрадират в България на 15 февруари 1995 г. след 8 месеца арест. В София, Тодор Славков изкарва още 13 месеца в килията и е освободен срещу гаранция през март 1996 г. Процесът за груповото изнасилване на Гешева стартира на 18 март 1996 г. в районния съд. Тодор Славков получава присъда на първа съдебна инстанция - година затвор. Съдът приспада времето, през което Славков е бил в ареста и така се оказва, че той вече е излежал присъдата си. Решителното доказателство за невинността на Тодор Славков е снимка, на която той лежи в легло с гипсиран крак. Медицинската експертиза, която придружава снимката, гласи, че по времето на изнасилването Тодор Славков е с гипсиран крак и следователно не би могъл да изнасили момичето, тъй като в подобно състояние той не може да стори това. Втората съдебна инстанция – Софийски градски съд, оправдава през 2000 г. и тримата. Тодор Славков е оневинен напълно едва през 2002 г. Според известния адвокат Марин Марковски право е имала първата инстанция, осъдила Тодор Славков, а не втората, която го оправдава "определено под натиск". В своите публични изяви Славков никога не се е притеснявал да коментира както своето минало и семейство, така и актуалната политическа обстановка в страната, често с хапливи и запомнящи се коментари. През 2015 г. прави и кратък опит да влезе в политиката като кандидат за общински съветник в София от партията "Напред България". В личния си живот на Тодор Славков се изживява като бохем. За приятелите си той ще остане "душата на компанията, верен приятел, човек с богата култура и вечен оптимист". За обществото – един от последните ярки и противоречиви образи на прехода, наследник на една епоха, който така и не се вписа напълно в следващата, но остави в нея своя характерен, бунтарски отпечатък, пише БГНЕС. Тодор Славков има дъщеря на име Катя. Людмила Живкова Людмила Живкова, наричана още "бялата птица на българската култура", а в чуждестранната преса – "принцесата на българския комунизъм" е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Мара Малеева, отговорна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до смъртта си. Людмила Живкова завършва Руската гимназия и през 1960 г. се записва в Историческия факултет на Софийския университет "Климент Охридски", който завършва през 1965 г. През 60-те години Живкова събира всяка седмица в дома си кръг от млади интелектуалци. Жени се за Любомир Стойчев, инженер от Враца, и през 1965 г. се ражда дъщеря им Евгения Живкова, по-късно модна дизайнерка и политик от Българската социалистическа партия. Развежда се през 1967 г., след което Стойчев е изпратен на работа във Виена и му е забранено да се вижда с дъщеря си, чието фамилно име е променено на "Живкова". Малко след развода си Людмила Живкова се жени за журналиста Иван Славков, който след това прави бърза кариера и е дългогодишен ръководител на Българската телевизия и Българския олимпийски комитет. През май 1971 г. се ражда синът им Тодор Славков. От 17 юли 1979 до 21 юли 1981 г. Живкова е член на Политбюро на ЦК на БКП, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 г. е председател на Комитета за култура, с ранг министър на културата. Между 1976 и 1981 г. е народен представител в VII и VIII обикновено народно събрание. Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г. Тодор Живков Тодор Христов Живков е ключова фигура в българската история на XX век. Той ръководи Българската комунистическа партия и страната в продължение на повече от три десетилетия – от 1954 до 1989 година, което го прави най-дълго управлявалият лидер в съветския блок след Йосиф Сталин. Управлението му оставя дълбок отпечатък върху икономическото, социалното, културното и политическото развитие на страната. Живков е едновременно почитан от някои заради индустриализацията и социалната стабилност, и остро критикуван от други заради репресиите, култа към личността и подчинението на СССР. След 9 септември 1944 г. Живков ръководи изграждането на "народната милиция” в София. От 1945 г. влиза в ръководството на БКП. В периода 1948–1949 г. оглавява най-влиятелната градска организация на БКП в София. Излизането му на преден план става в годините на сталинизма, но истинска възможност да заеме първа позиция получава едва след смъртта на Сталин. С помощта на Никита Хрушчов Живков замества Червенков на поста първи секретар на ЦК на БКП през 1954 г., а след Априлския пленум от 1956 г. се утвърждава като пръв, а по-късно единствен и неоспорван партиен лидер. Тодор Живков е управникът, който най-дълго е бил на власт в България. Той е инициатор за възможно най-близкото следване на съветския модел и за установяване на най-близки отношения между България и Съветския съюз, каквото предложение е направено през 1963 г. Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци с цел тяхната асимилация ("Възродителен процес”). Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на ЦК на БКП първо на 9 ноември пред Политбюро, а после и на 10 ноември 1989 г. пред ЦК на БКП. На 13 декември 1989 г. е изключен от БКП. На 18 януари 1990 г. Тодор Живков е поставен под домашен арест, а през 1992 г. е съден за злоупотреба с власт и на 4 септември 1992 г. е осъден на 7 години затвор, който е заменен с домашен арест. Тази присъда е отменена от Върховния съд на 9 февруари 1996 г. Срещу него са водени дела и за насилствената смяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии и за подпомагане на международното комунистическо движение. Източник: fitwell.bg