Икономическата фасада на Русия се пропуква: Централната банка прикрива нарастваща нестабилност
преди 11 часа
fakti.bgЦентралната банка на Русия продължава да използва икономическа фасада, за да представя страната като стабилна, докато реално прилага политики, които вероятно ще задълбочат икономическата нестабилност. Това предупреждава в свой доклад Институтът за изследване на войната (ISW), цитиран от News.bg. Според анализа, неустойчиво високите плащания към военните и произтичащият от това недостиг на работна ръка допълнително подкопават икономическата устойчивост на страната. Въпреки усилията на Кремъл да демонстрира стабилност, последствията от продължителния военен конфликт се усещат осезаемо в икономиката. Недостигът на работна ръка както в гражданския, така и в отбранителния сектор затруднява икономическия растеж, производството в отбранителната индустрия и създаването на нови въоръжени сили. Това разминаване между официалната статистика и реалните икономически процеси поставя под въпрос достоверността на данните от Централната банка. ISW подчертава, че Русия не е в състояние да поддържа продължителни бойни действия без принудителна мобилизация, на каквато президентът Владимир Путин продължава да се противопоставя. Също така, руската икономика трудно може да издържи на все по-високите разходи за набиране на новобранци. В същото време руски банкери изразяват в частни разговори тревога от нарастващия брой необслужвани кредити. Проблем, който противоречи на уверенията за стабилност, излъчвани от Централната банка. Според агенция Bloomberg, трима от системно важните кредитори в Русия може да се изправят пред необходимостта да възстановят значителни суми, загубени поради лоши кредити. През 2025 г. тези кредити са нараснали с 1,2%, като се очаква да достигнат 6–7%. Макар ISW да не може да потвърди независимо информацията на Bloomberg, институцията отчита нарастваща загриженост сред руските власти за финансовата стабилност. Председателят на Руската централна банка Елвира Набиулина омаловажи рисковете от системна криза, посочвайки капиталови резерви от около осем трилиона рубли (приблизително 102,5 милиарда долара). Междувременно напрежението се засилва и по фронтовата линия. През нощта на 16 срещу 17 юли украински сили нанесоха удари по Москва сити и Санкт Петербург, част от продължаващата украинска кампания за отслабване на руската отбранително-промишлена база. На 17 юли Русия и Украйна извършиха поредната размяна на телата на убити военнослужещи в съответствие с договореностите, постигнати в Истанбул на 2 юни. На вътрешнополитическо ниво в Украйна, Върховната рада одобри назначаването на бившия министър на икономиката Юлия Свириденко за нов министър-председател. Президентът Володимир Зеленски назначи бившия министър на правосъдието Олга Стефанишина за специален представител в САЩ. На фронта украинските сили отбелязаха напредък в района на Покровск, докато руските сили напреднаха край Борова.