
Вашингтон подновява изпращането на някои видове въоръжения на Украйна
преди 7 часа
Администрацията на Тръмп възобнови изпращането на някои видове въоръжение на Украйна, седмица след като Пентагонът разпореди определени доставки да бъдат спрени, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, цитирани от БТА. Оръжията, които сега се движат към Украйна, включват 155-милиметрови боеприпаси и прецизно насочващи се ракети, съобщиха двама служители на Белия дом. Те говориха при условие за запазена анонимност, за да предоставят подробности, които не са били обявени публично. Служителите не уточниха количеството изпратено въоръжение или дали то е достигнало целта си. Не е ясно и дали новите доставки представляват промяна в политиката на американската администрация. Паузата в някои доставки на оръжие миналата седмица изглежда е свързана с опасения, че военните запаси на САЩ може да са твърде ниски, заявиха официални лица. Не е ясно точно кога е започнало движението на оръжията към Украйна. Министърът на отбраната Пийт Хегсет разпореди паузата миналата седмица, която засегна конкретна скорошна доставка на оръжия за Украйна, за да позволи на Пентагона да оцени запасите си от оръжия. АП отбелязва че ходът е бил изненада Белия дом. Паузата засегна и ракетите „Пейтриът“, като не е ясно дали паузата в доставките ще се запази и за тях. Боеприпасът на стойност 4 милиона долара е с голямо търсене и беше ключов за защитата на голяма американска военновъздушна база в Катар миналия месец, когато Иран предприе атака с балистични ракети в отговор на атаката на САЩ срещу ядрените му съоръжения. Президентът Доналд Тръмп обяви в понеделник, че САЩ ще продължат да доставят отбранителни оръжия на Украйна. Той избегна въпросите за това кой е наредил паузата в разговори с репортери тази седмица. „Ще знам, ако бъде взето решение. Ще знам. Ще бъда първият, който ще узнае. Всъщност, най-вероятно аз бих дал заповедта, но все още не съм го направил“, заяви Тръмп. Тръмп лично изрази разочарование от служители на Пентагона за обявяването на паузата – ход, който според него не е бил правилно координиран с Белия дом. Пентагонът отрече Хегсет да е действал без да се консултира с президента. САЩ са изпратили въоръжение и военна помощ за над 67 млрд. долара на Украйна, откакто Русия нахлу в нея през февруари 2022 г. Руските власти са конфискували активи на стойност около 50 млрд. долара през последните три години, което подчертава мащаба на трансформацията в икономическия модел на „Крепост Русия“ на фона на войната в Украйна, показва публикувано вчера проучване, цитирано от Ройтерс и БТА. Конфликтът е съпроводен със значително прехвърляне на активи, тъй като много западни компании се оттеглиха от руския пазар, активите на други бяха експроприирани, а тези на някои големи руски предприятия бяха конфискувани от държавата. В отговор на това, което Русия нарече незаконни действия от страна на Запада, президентът Владимир Путин подписа през последните три години укази, позволяващи конфискацията на западни активи, засягащи фирми, вариращи от германската „Унипер“ до датската пивоварна „Карлсберг“. Освен западните активи, големи местни компании са сменяли собственика си въз основа на различни правни механизми, включително заради необходимостта от стратегически ресурси, обвинения в корупция, предполагаеми нарушения на приватизацията или лошо управление. Московската адвокатска кантора НСП (Некторов, Савельов и партньори) заяви, че мащабът на това, което нарича „национализация“, е възлизал на 3,9 милиарда рубли за три години и изброи участващите компании. Изследването е публикувано за първи път от „Комерсант“, един от водещите руски вестници, който заяви, че то илюстрира икономически модел „Крепост Русия“. Въпреки че руската икономика се представи по-добре от очакваното по време на войната в Украйна, номиналният ѝ размер през 2024 г. е 2,2 трилиона долара, според данни на МВФ - много по-малък от този на Китай, Европейския съюз или САЩ. Руските представители казват, че войната в Украйна - най-голямата конфронтация със Запада от Студената война насам - е изисквала извънредни мерки, за да се предотврати това, което според тях е ясен опит на Запада да разбие руската икономика. Путин казва, че оттеглянето на западните фирми е позволило на местните производители да заемат тяхното място и че западните санкции са принудили местния бизнес да се развива. Той призова за „нов модел на развитие“, различен от „остарялата глобализация“. Но военновременната икономика, насочена към производство на оръжия и подкрепа на дълъг конфликт с Украйна, постави държавата – и служителите, които я управляват – в много по-силна позиция в сравнение с частния бизнес в Русия, отбелязва Ройтерс. Агенцията припомня, че повече от хиляда компании – от „Макдоналдс“ до „Мерцедес-Бенц“ – напуснаха Русия от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., като ги продадоха, предадоха ключовете на местни мениджъри или просто се отказаха от активите си. На други бяха конфискувани активите им и продажбата беше принудителна.