Джамии за Балканите: как Турция разширява влиянието си
преди ден
fakti.bgС минарета, високи 50 метра, и място за близо 800 богомолци, джамията „Намазга“ в албанската столица Тирана е сред най-импозантните храмове в региона на Западните Балкани. Построена е по образец на „Синята джамия“ в Истанбул и е финансирана с близо 30 млн. евро от турската Служба по вероизповеданията „Дианет“. През октомври 2024 лично турският президент Ердоган откри тържествено новата джамия, която беше строена в продължение на 10 години. Гарантирано беше и влиянието на Дианет в предстоятелството на новия храм с номинирането на един турски имам – факт, който предизвика сериозно недоволство сред албанското общество. След края на комунистическия режим в Албания в Тирана се появиха една представителна католическа църква и една православна катедрала – съответно през 2001 и 2014 година. По времето на диктатора Енвер Ходжа Албания беше обявена за страна на атеисти, а след 1976 година там бяха забранени всякакви религии и религиозни институции. „Примерът с джамията „Намазга“ показва как Турция действа като регионална сила в региона на Западните Балкани и чрез създаваните там джамии се опитва да разширява влиянието си“, казва Натали Клайе, социоложка от висшата Школа по социални науки (EHESS) в Париж. Влиянието, което прониква чрез джамиите, според нея е тясно свързано с прокарването на икономически, политически и военни интереси. Турция неотклонно прокарва своите интереси в региона: в продължение на 2 години - от 2017 до 2019 г. - строежът на джамията в Тирана бе блокиран, защото Турция настояваше да ѝ бъдат предадени няколко души, които според нея били близки до Движението на Гюлен. Чак след като ѝ бяха предадени въпросните лица, строителните работи бяха възобновени. Турция зае мястото на Саудитска Арабия Турция сега е лидер във финансирането на новостроящи се джамии в региона на Западните Балкани. Това не беше така през първите няколко години след разпадането на бивша Югославия. В Босна по време на войната от 1992 г. до 1995 г. около 600 джамии бяха напълно разрушени, а стотици други - повредени, пише експертът Робин Коние в изследването си за джамиите в Босна и Херцеговина. След края на войната през 1995 г. Саудитска Арабия първоначално бе основният спонсор за възстановяването на джамиите в тази държава. Едва след атентатите от 11 септември 2001 г. и идването на власт на Ердоган през 2002 г. Турция отне от Саудитска Арабия палмата на първенството. Национализъм вместо ислям За сметка на това Саудитска Арабия, ръководена де факто от престолонаследника принц Мохамед бин Салман, все повече се изтегля от региона. Някои финансирани от саудитците проекти за строеж на джамии междувременно бяха предадени на местни фирми. В своята „Визия 2030“ бин Салман формулира основните точки на саудитската политика до края на десетилетието. От нея става ясно, че за Саудитска Арабия приоритет ще има реставрирането на исторически джамии в самата страна и опазването на собственото културно наследство. „В днешната Саудитска Арабия уахабитският ислям вече не играе толкова важна роля, колкото национализмът“, казва Кристин Смит Диван от Института за арабските държави в Персийския залив със седалище във Вашингтон. Според нея Бин Салман поне официално се е сбогувал с уахабитския ислям, който страната му дълго време изнасяше и в чужбина. В едно свое телевизионно обръщение през 2021 година бин Салман го нарече отживелица. Инфраструктурният империализъм на Ердоган Турция се осъзнава като наследник на Османската империя в региона на Западните Балкани и подчертава претенциите си на регионална сила. При това в случая става дума не само за религиозната политика на правителството, ръководено от партията на Ердоган. „Строежът на джамии е само един от елементите на турската инфраструктурна политика - не само на Западните Балкани, но и в Кавказ, Централна Азия, Северна Африка и Африка на юг от Сахара“, казва Ребека Брайънт, професорка по културна антропология в университета в Утрехт. Според нея на строежа на джамии трябва да се гледа в рамките на по-широк геополитически контекст. Независимо дали става дума за жп линии, пристанища, хотели или търговски улици – турските инвеститори са изключително активни не само в Босна и Сараево, но и в Грузия, Казахстан, Северен Кипър и чак в Сенегал. Новият футуристичен център на столицата на Казахстан Астана, например, е дело основно на турски строителни фирми, казва Брайънт. Много от търговете били спечелени от строителни фирми, пряко свързани с Ердоган. Експертката нарича тази форма за оказване на политическо влияние „инфраструктурен империализъм“. Някои мегапроекти като комплекса, състоящ се от президентски дворец, сграда на парламента, големи хотели и джамия, открит от Ердоган през май 2024 г. в турската част на Никозия, Северен Кипър, са „геополитически места, на които Турция демонстрира представите си за бъдещето“, казва още Брайънт. При това Ердоган използва някои етнически, религиозни или исторически сходства, както и реториката за "братство" и "обща съдба", за да подчертае свързващото между тези страни и Турция. Проектите би трябвало да сигнализират "бъдещето е наше и ние сме по-модерни от Запада", обяснява културната антроположка. Така джамиите в региона се превръщат в градивен елемент на турската визия за бъдещето, в която Западът вече не е отправна точка за прогреса. Автор: Клаудиа Менде