
27 юни 1991 г.: Югославската армия напада независима Словения
преди 6 часа
Драги читателю на ФАКТИ, ти стана свидетел на 12-дневната война между Израел и Иран. Днес ще те върнем в 90-те години на миналия ХХ век, когато една 10-дневна война постави началото на разпада на Югославия. На 27 юни 1991 г. югославски танкове, войски и самолети навлязоха в Словения . Това стана 48 часа, след като балканската република обяви независимост от Титова Югославия. Припомняме, че на 25 юни 1991 г. Словения и Хърватия обявиха независимост, с което се постави началото на разпадането на Югославия. Това решение идва след проведените през декември 1990 г. референдуми за независимост в двете балкански страни. В Словения, над 88% от гласоподавателите подкрепиха отделянето на страната от Югославия. Военният отговор на СФРЮ не закъснява и на 27 юни войските на Югославската народна армия (ЮНА) навлизат в Словения. Започва т. нар. Десетдневна война, една от гражданските войни, които поставят началото на разпадането на Югославия. Федералната армия пое контрола над граничните пунктове с Италия, Австрия и Унгария и започна атака срещу летището край столицата Любляна. От друга страна правителствени танкове навлязоха в съседна Хърватия, която също обяви независимост. Словенската администрация отхвърли призива на югославския министър-председател за тримесечно примирие, което да позволи провеждането на преговори, като поиска първо да бъдат изтеглени войските. Междувременно достъп до столицата Любляна беше блокиран от полицейски и военни сили от провъзгласилата независимост Словения. Правителството в Любляна съобщи, че са иззети или унищожени 15 танка и са свалени шест хеликоптера. "В Словения има война - конфликти има на поне 20 места", заяви министърът на отбраната Янез Янса. Британското правителство осъди използването на сила в страната и призова за диалог между двете страни. Но говорител на югославското министерство на отбраната предупреди, че федералната армия "ще изпълнява задълженията си докрай, независимо от вида на съпротивата". В посланието на военния командир на областта генерал Конрад Колсек до Любляна ясно се посочи, че мисията му е да възстанови федералния контрол над провинцията. "Заповедта ще бъде изпълнена безусловно - ще действаме според правилата на бойните действия... Всяка съпротива ще бъде сломена", заплаши генерал Конрад Колсек. Югославски въздушни сили пускат пропагандни листовки върху няколко части на Словения със съобщение „Каним ви на мир и съдружие“ и „Всяка съпротива ще бъде разбита“. Словенската териториална защита също заема позиции около няколко казарми на ЮНА и ефективно ги обсажда, както и провежда няколко атаки срещу сили на ЮНА в Словения. При летище Бърник словенската териториална защита напада войските на ЮНА, също така и при Търцин се води тежка битка, в която загиват 4 войници от ЮНА и словенски войник, а остатъкът от частите са принудени да се предадат. Атаки също са проведени и върху танковата колона на ЮНА в Песница, Ормоц и Кошече. Танкова колона от 23 механизирана бригада, идваща от Вараждин, е блокирана при Ормоц близо до словенската граница и не успява да пробие словенските барикади. Италианското правителство ръководено от Джулио Андреоти е проюгославски настроено поради наличието на сепаратизъм на негова територия, но и защото Андреоти е в близки отношения със сръбския член на Председателството на СФРЮ и доскорошен негов Председател Борислав Йович – бивш посланик на СФРЮ в Италия когато Андреоти е външен министър. Още същия ден италианския посланик в Белград осведомява Йович за намерението на италианците да окажат военна помощ в граничните региони на Югославия. Йович приема предложението и късно вечерта на 27 срещу 28 юни части на италианския 98 армейски корпус на италианската армия базиран в Триест командван от генерал Вито Ронца се придвижва и блокира граничния контролен пункт от италианската страна на границата. Сутринта на разсъмване на 28 юни 1991 г. частите на италианската армия и тези на италианската погранична стража откриват артилерийски огън срещу блокиралите югославско италиански граничен пункт части на териториалната отбрана на Словения. Новината за намесата на Италия се разпространява мигновено и на 29 юни на заседание на комисията на ЕИО Германия и Великобритания осъждат италианските армейски действия срещу Словения а италианците са принудени да спрат армейския обстрел . В последващите дни словенската териториална защита провежда още атаки срещу ЮНА, като постепенно завзема всички предишни местоположения на частите на ЮНА. Между 4 и 6 юли е позволено на армията да се изтегли от Словения, а на 7 юли е подписано Брионското споразумение, с което приключва войната.