Аятоласи и военни: Кой държи властта в Иран
преди 5 часа
fakti.bgЙерархията на властта в Ислямската република е пословично сложна. Съществуват съвети и служби с огромна власт, чиито членове не се избират. Затова пък те се назначават или контролират от избрани или отчасти избрани органи. Върховен лидер на Иран Т.нар. Съвет на мъдреците е изборен орган, съставен от общо 86 ислямски духовници, натоварени със задачата да избират, контролират и - при необходимост - да освобождават от длъжност върховния лидер на Иран. За такъв беше избран пожизнено аятолах Али Хаменей през 1989 година. Аятолахът е най-висшият орган на властта в Иран с преки или косвени правомощия по всички държавни въпроси - от външната до вътрешната политика. Той назначава ключови длъжностни лица, включително ръководителите на държавните медии и на съдебната система, и има свои представители в почти всяка голяма институция. В правомощията на върховния лидер влизат включително обявяването на война или на мир, както и мобилизирането на въоръжените сили. Хаменей бе назначен от Съвета на мъдреците след смъртта на аятолах Рухола Хомейни, лидер на революцията от 1979 година. Президент на Иран Масуд Пезешкиан спечели предсрочните президентски избори в Иран през юли 2024 г., след като неговият предшественик Ебрахим Раиси загина в хеликоптерна катастрофа два месеца по-рано. Пезешкиан стана деветият президент на Ислямската република, а с това и втората най-високопоставена фигура в страната след върховния лидер. Пезешкиан, известен с умерената си позиция, водеше кампанията си с обещания за ограничени социални реформи, подновяване на преговорите със Запада относно ядрената програма на Иран и преодоляване на общественото недоволство, предизвикано от смъртта на Джина Амини. През 2022 г. младата жена от кюрдски произход умря в полицейския арест, след като беше задържана за това, че носела забрадката си твърде небрежно. Иранските президенти имат четиригодишен мандат и отговарят за управлението на страната, както и за представянето ѝ в международната дипломация. Въпреки това властта принадлежи на аятолаха, който е върховен лидер и има правомощия по отношение на армията, съдебната система и ключовите аспекти на външната политика. Президентите не могат да се противопоставят на върховния лидер по въпроси от стратегическо значение. Реформаторски лидери като Пезешкиан - а преди него и Хасан Рохани, който през 2015 г. сключи ядреното споразумение с администрацията на Обама - често са се сблъсквали със силния отпор на консервативните институции, включително Съвета на пазителите и Революционната гвардия на Иран. Усилията на Рохани за намаляване на напрежението със Запада бяха подкопани, когато през 2018 г. САЩ напуснаха ядреното споразумение с решение на тогавашния президент Доналд Тръмп. Съвет на пазителите Съветът на пазителите е натоварен със задачата да гарантира, че законодателството, прието от иранския парламент, е в съответствие с конституцията и ислямските принципи. Този 12-членен орган разполага със значителна власт: шестима от членовете му са ислямски духовници, назначени пряко от върховния лидер, а останалите шестима са юристи, избрани от парламента. Освен законодателната си роля Съветът проверява и кандидатите за ключови изборни органи, включително президентството, парламента и Съвета на мъдреците. Това му дава значително влияние върху това кой може да участва в строго контролираната избирателна система на Иран. От 1992 година насам председател на Съвета на пазителите е Ахмад Джанати, религиозен хардлайнер и съюзник на върховния лидер. Той играе централна роля в проверката на кандидатите по отношение на това дали спазват принципите на Ислямската република. Съвет по целесъобразност Друга ключова институция е Съветът по целесъобразност - влиятелен консултативен орган, натоварен със задачата да посредничи в споровете между парламента и Съвета на пазителите, особено когато предложените закони противоречат на ислямското право или на конституцията. Сред членовете му, назначавани пряко от върховния лидер, са висши духовници, военни, бивши президенти и технократи. Въпреки че официално е консултативен орган, съветът често функционира като продължение на властта на върховния лидер, като оказва влияние върху националната политика и осигурява приемственост в политическата система по време на вътрешни конфликти или кризи. Корпус на гвардейците на Ислямската революция Главнокомандващ: Генерал Мохамед Пакпур, избран през юни 2025 година. Създаден след Ислямската революция в Иранпрез 1979 г., Революционната гвардия на Иран започва като доброволческа милиция, чиято задача е да защитава новосъздадения режим. По време на Иранско-иракската война от 1980-1988 г. Революционната гвардия се превръща в мощна паралелна военна структура. След края на конфликта тя разшири влиянието си и своето присъствие в икономиката и политиката на Ислямската република. По оценки на анализатори Гвардията контролира между 20 и 40% от иранската икономика, главно чрез инженерното си подразделение Khatam al-Anbiya и широките си интереси в секторите енергетика, селското стопанство и финанси. В тях революционните гвардейци предлагат заетост и политическо влияние. Във военно отношение гвардейците имат за задача да защитават режима както в страната, така и в чужбина. Нейната милиция Basij следи да няма вътрешна съпротива, а елитните сили Quds Force държат под око целия регион. Разузнавателното крило на Революционната гвардия съперничи на официалните служби за сигурност и играе ключова роля в противодействието на предполагаеми вътрешни и външни заплахи. Под ръководството на върховния лидер аятолах Али Хаменей тя разшири значително ролята си в политиката и в областта на сигурността. След израелския въздушен удар от 13 юни, при който загинаха командирът на Революционната гвардия Хосеин Салами и няколко други високопоставени генерали, Хаменей назначи бригаден генерал Мохамад Пакпур - ветеран от Иранско-иракската война и дългогодишен ръководител на сухопътните сили на Революционната гвардия - за нов лидер на организацията. Парламентът на Иран (Меджлис) Парламентът на Иран – меджлисът - е еднокамарен законодателен орган, съставен от 290 членове, избрани за четиригодишен мандат чрез преки национални избори. Меджлисът притежава широки законодателни правомощия, включително да подготвя закони, да одобрява националния бюджет и ратифицира международни споразумения. Въпреки това правомощията му са ограничени от Съвета на пазителите, който проверява всички кандидати за депутати и има право да отхвърля закони, които смята за несъвместими с конституцията или ислямските принципи. Мохамед Багер Калибаф, твърдолинеен консерватор, е председател на парламента от 2020 г. и е преизбран на този пост през май 2025 г. Бивш генерал от Революционната гвардия, началник на националната полиция и кмет на Техеран, Калибаф е смятан за една от най-влиятелните фигури в иранската политическа върхушка. Автор: Монир Гаеди