Какво ще се случи в Иран, ако Али Хаменей бъде убит
преди 10 часа
fakti.bgИзраел изглежда твърдо решен да премахне иранския върховен лидер Али Хаменей и да подкопае съществуващата от 1979 г. религиозна система на управление в Иран, но рискът изглежда голям и няма гаранции за резултата, пише БТА, цитирайки АФП. На Али Хаменей "не може да се позволи да продължи да съществува", заяви вчера израелският министър на отбраната Израел Кац, като не остави съмнения в намеренията на Израел. Чрез нанасянето на удари по цели, различни от ядрени или ракетни обекти, както съобщи иранската държавна телевизия в понеделник, Израел изглежда решен да сложи край на сегашния политически строй, макар официално не това да е целта на войната. Никол Грайевски от фондация "Карнеги" обаче смята, че ударите на Израел изглежда са насочени по-скоро към смяна на режима, отколкото към неразпространението на ядрените оръжия. "Разбира се, Израел се цели в балистични ракети и военни обекти, но също така нанася удари по лидери и символи на режима", заяви тя пред АФП. След клането, извършено от "Хамас" на 7 октомври 2023 г., Израел, свикнал с целенасочените екзекуции, вече не се колебае да ликвидира лидери, смятани за недосегаеми, като например водача на проиранската ливанска "Хизбула" Хасан Насралла в Бейрут през октомври. Но отстраняването на върховния лидер на Иран, който е на власт от три десетилетия, е скок в неизвестното и след него може да настанат още по-опасни и смутни времена. Западните лидери се опасяват от повторение на прецедентите в Ирак и Либия: нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. и военната намеса на страните от НАТО в Либия през 2011 г. може и да свалиха диктаторите Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, но също така доведоха до кървави граждански войни и продължителни размирни периоди. "Най-голямата грешка днес е да се използват военни средства, за да се търси смяна на режима в Иран, защото това ще означава хаос", предупреди френският президент Еманюел Макрон във вторник в кулоарите на срещата на върха на Г-7 в Канада. "Нима някой смята, че това, което беше направено в Ирак през 2003 г., това, което беше направено в Либия през предходното десетилетие, беше добра идея? Не!" Свалянето на иранския религиозен режим може да създаде вакуум, който да бъде запълнен от най-радикалните фракции на Революционната гвардия или иранската армия, смята Грайевски. "Ако режимът бъде свален, надеждата е, че той ще бъде заменен от либерално и демократично правителство. Но има голяма вероятност властта да попадне в ръцете на силовите структури, като например Революционната гвардия", идеологическата армия на Иран. "Липса на организирана алтернатива" Иранската опозиция в изгнание е силно разделена. Сред най-изтъкнатите фигури е Реза Пахлави, синът на иранския шах, свален от Ислямската революция през 1979 г., който вече заяви, че Ислямската република е "на ръба на разпадането", обвинявайки иранския лидер, че "се крие като уплашен плъх". Пахлави, който живее в САЩ, отдавна подкрепя подновяването на връзките и признаването на Израел и отказва да осъди израелските удари. Но позицията в Иран и в диаспората далеч не е единодушна. Друга голяма опозиционна група в изгнание е "Муджахидини на народа" (МЕК). Тяхната лидерка Мариам Раджави заяви пред Европейския парламент в сряда, че "народът на Иран иска режимът да падне". Но "Муджахидините" са презирани от други опозиционни фракции и критикувани от някои иранци заради подкрепата им за Саддам Хюсеин по време на кървавата Иранско-иракска война (1980 – 1988 г.). "Няма организирана демократична алтернатива" на сегашния режим в Иран, подчертава Томас Джуно, професор в Отавския университет. Според него Реза Пахлави, най-известният опозиционен лидер, "е склонен да преувеличава подкрепата, на която се радва в страната". "Единствената алтернатива, и това е един от притеснителните сценарии, е държавен преврат от страна на Революционната гвардия или преход от теокрация към военна диктатура". "Непредсказуем сценарий" Анализаторите посочват, че друг фактор за нестабилност е сложната етническа структура на Иран, която включва големи кюрдски, арабски, белуджски и тюркски малцинства наред с персийското мнозинство. "Враждебни (към Иран) държави ще искат да се възползват от етническото разделение", смята Грайевски. "Бъдещият сценарий остава непредсказуем и може да предизвика регионална дестабилизация в още по-голям мащаб от тази, предизвикана от (падането на режима в) Ирак", отбелязва американският мозъчен тръст Soufan Center.