10 юни 1692 г. - Пуританите обесват първата Салемска вещица
преди 6 дни
fakti.bgНа 10 юни 1692 г. пуритани обесват първата Салемска вещица. В град Салем, Масачузетс, е обесена Бриджит Бишъп, осъдена на смърт седмица по-рано за магьосничество. По ирония на съдбата тя е последната арестувана, но изпреварва останалите 18 души, увиснали на бесилото, уточняват "Световни загадки". Най-злата ѝ магия се изразявала в това, че поразявала мъжете в Салем със смъртоносния грях на страстта, тъй като била привлекателна млада жена, пренебрегваща пуританския морал с облеклото си, без да носи скромна черна рокля и алено боне. Съдебните процеси срещу Салемските вещици, започнали през 1692 г., са подклаждани от пуританите. В строгия морален кодекс на пуританите не е предвиден отдушник за враждебността и агресията. А това в комбинация с пуританската вяра, че всеки човек е длъжен да следи за благочестието на съседа си, прави конфликтите неизбежни. Нетолерантността на пуританите принуждава мнозина заселници да напуснат Масачузетс и това допринася за развитието на други колонии. Предпоставките за избухването на „лова на вещици” през 1692 г. обаче са съвсем банални. Една от тях са вътрешните разногласия в общността във връзка с ръкополагането на пристигналия от Барбадос Самюъл Парис за пастор Салем Вилидж, тъй като за предходните 20 години суровите пуритани прогонват предишните трима. Колонистите се карат непрекъснато за земя, тъй като семействата им се увеличават и изхранването им става все по-трудно. Катализатор на напрежението се явява и нападението на индианците абенаки. В дъното на проблемите обаче стои наложената от пуританите в Новия свят теокрация (сливане на светската и религиозна власт), тъй като всички нещастия – от загиването на реколтата до смъртта на децата – са приписвани на Божия гняв към прегрешилите смъртни. Историята започва, когато 9-годишната дъщеря на преподобния Самюъл Парис, Бети и 11-годишната му племенница Абигейл започват да получават странни пристъпи, проявява на явни знаци, че умът на момичетата се влошава. Не е намерено медицинско обяснение за тяхната разсеяност, празния им поглед, небрежността и особено непокорството им. Скоро след това и други деца от селището започват да страдат от същите припадъци. Лекарят на колонията д-р Григс не успява да постави диагноза и оповестява, че в случая става дума за магьосничество, в чиято основа стоят вуду магиите на робите от Карибите. В опита си да помогне на пострадалите, Мери Сибли, леля на едно от засегнатите момичета, влошава нещата, като моли робинята Титуба – наполовина африканка, наполовина карибска индианка) да направи контразаклинание чрез „магьоснически сладкиш”. Титуба се опитва да улови демона, като изпече магически кейк от ръжено брашно, смесено с урината на Бети и Абигейл. Тя нахранва с него кучето с надеждата, че песът ще я отведе до човека, омагьосал девойките. Но кучето просто се помотава безцелно наоколо и накрая хуква да гони един заек в гората. Реакцията на общността е светкавична – в църквата робинята е подложена на публично унижение и е обвинена от преподобния Парис, че е призовала дявола на помощ. Скоро след това започват да валят обвинения в магьосничество – първите арестувани във връзка с тайнствените пристъпи на четири от болните момичета са Сара Гуд – бедна жена, чието непрекъснато мърморене под нос било тълкувано като правене на заклинания, Сара Осбърн, която скандализира съгражданите си, като се омъжва за нает от нея работник, и робинята Титуба. Те набързо са арестувани и изпратени в затвора. През март 1692 г. са задържани още жени. През април арестите зачестяват, като в магьосничество вече са обвинявани и мъже. Повечето от показанията пред съда са „призрачни” – пострадалите твърдят, че им се явил дух с лика на зложелателя. Като допълнителни доказателства са приведени самопризнанията и взаимните обвинения на подсъдимите, както и намерените в домовете им книги по хиромантия и хороскопи, странни церове и, разбира се, т.нар. „магьоснически цицки” по телата им, с които кърмят демоните. През юни вече се стига и до екзекуции по обвинение във вещерство. Първата жертва е Бриджит Бишъп, обесена на 10 юни 1692 г. Още по петима „магьосника” са убити на 19 юли и 19 август и други осем на 22 септември. Две от смъртните присъди са отложени с няколко месеца, защото двете обвиняеми са бременни. Сара Осбърн умира в затвора. Любопитен факт е, че робинята Титуба, която се признава за вещица и с куп измислени небивалици като „очевидец” разказва за съгражданки, набеждавайки ги за вещици, е пусната от затвора и се връща при господаря си пастор Парис. Краят на Салемския „лов на вещици” настъпва през май 1693 г., когато са приключени последните съдебни процеси и останалите живи осъдени са амнистирани. Пуснати са от затвора близо 200 души, които са разследвани за вещерство. Принос за това има преподобният Франсис Дейн, който издига глас против абсурдните дела и отправя петиция към губернатора и Върховния съд. През 1706 г. Ан Пътнам, една от главните обвинителки срещу „салемските вещици”, писмено се извинява на жертвите и твърди, че не е действала от зла умисъл, а била подлъгана от дявола да компрометира невинни хора. На 17 октомври 1711 г. Върховният съд снема присъдите на 22 души, осъдени по време на салемските процеси, а два месеца по-късно оцелелите и наследниците на загиналите получават и финансово обезщетение.