
Руската опозиция търси диалог с Украйна въпреки дълбокото недоверие
преди ден
Представители на руската опозиция в изгнание водят неофициални разговори с украински представители, стремейки се да изградят политически мост между Киев и антипутинската част от руското общество. Това разкри пред Politico журналистът и активист Владимир Кара-Мурза - бивш политически затворник, с двойно руско и британско гражданство и носител на "Пулицър", предава News.bg. Макар и двете страни - украинското правителство и руската опозиция - да са обединени в противопоставянето си на Владимир Путин, съществено сътрудничество досега липсва. Основната пречка е дълбокото недоверие от страна на Киев към руските опозиционери, като много украинци подозират, че дори противниците на Путин често не са напълно освободени от имперско мислене, включително по отношение на анексията на Крим през 2014 г. Кара-Мурза, освободен миналата година от сибирски затвор чрез размяна на пленници, уточни, че разговорите с украински представители се провеждат конфиденциално. "Искаме този диалог да достигне най-високо ниво", заяви той, с ясен намек за желание за среща с президента Володимир Зеленски. Коментарите му бяха направени след изявление в Европейския парламент в Брюксел, където Кара-Мурза говори съвместно с Юлия Навалная - вдовицата на починалия в арктически затвор през 2024 г. опозиционен лидер Алексей Навални. Според екипа му той е бил убит по нареждане на Кремъл. В дискусията участва и Иля Яшин - друг опозиционен политик и бивш затворник, който предложи ЕС да посредничи в евентуален диалог между украинското правителство и демократичната руска опозиция. „Ние не сме врагове на Украйна и искаме тя да съхрани своята независимост“, подчерта Яшин, като допълни, че президентът Зеленски е дал сигнали за готовност за диалог. Украинското външно министерство засега не е коментирало темата. Кара-Мурза също така предупреди, че не бива да се допуска Путин да победи във войната, подчертавайки усещането за "умора" от конфликта в западните общества. Разногласията между украинци и представители на руската опозиция често произтичат от различия в разбиранията за отговорността за войната. За мнозина в Украйна обикновените руснаци също носят вина, докато опозиционерите настояват, че войната е личен проект на Путин, а руският народ е жертва. Тези напрежения бяха изострени и на дипломатическо ниво. Според Washington Post, първата дама на Украйна Олена Зеленска е отказала покана за речта на президента Джо Байдън за състоянието на Съюза, тъй като е трябвало да бъде заедно с Юлия Навалная - която впоследствие също отказала да присъства. През април Кара-Мурза предизвика скандал с изказване във френския Сенат, в което заяви, че на не-руски войници им е "по-лесно да убиват украинци" поради езикови и културни различия. Коментарът, включващ и репликата „ние сме почти еднакви – същият език, същата религия, векове обща история“, бе остро критикуван от украинци и представители на други бивши съветски републики като израз на постимперски нагласи. По-късно Кара-Мурза обясни, че думите му са били извадени от контекста и че е предавал чужда гледна точка, а не своя собствена. Въпреки усилията за сближаване, много в Украйна остават скептични. Според тях основният въпрос не е само антипутинската позиция, а дали руската опозиция действително е готова да приеме украинския суверенитет, включително по отношение на Крим, и да се освободи от историческите тежести на руското господство.