Изкуственият интелект и Ватиканът: Новата мисия на Папа Лъв XIV
преди 8 дни
fakti.bgКато духовни лидери на Католическата църква, папите винаги са се изправяли пред големите предизвикателства на своето време - било то ерес, чума или нашествия, отбелязва Politico, предава News.bg. През настоящата година папа Лъв XIV определи овладяването на рисковете от неконтролируемия изкуствен интелект като основна мисия на своя понтификат. В първото си официално обръщение към кардиналите той предупреди за потенциалните заплахи, които AI носи за човешкото достойнство, справедливостта и труда. Само два дни по-късно, той подчерта огромния потенциал на технологиите, но настоя, че те изискват отговорност, за да служат на доброто на всички. Подобно на своя съименник, папа Лъв XIII от XIX век - защитник на правата на работниците по време на индустриалната революция - Лъв XIV се позиционира като морален пазител на обществото в епохата на технологичната трансформация. Според говорител на Ватикана изборът на името му "не е случаен". „Църквата ни приканва да гледаме към небето, но и да стъпваме здраво по земята“, казва Паоло Бенанти - францискански монах и съветник на Ватикана по етика на изкуствения интелект. Според него не е изненадващо, че Църквата има принос дори в толкова футуристична сфера. Ватиканът и глобалната регулация на AI ЕС направи важна крачка към регулация на изкуствения интелект, стремейки се да стане пионер в тази ключова област. Но според Мария Савона, професор по икономика на иновациите, Ватиканът също играе уникална роля, като се стреми да предотврати разработки, които могат да застрашат човешките права, особено на нискоквалифицираните работници. Етични експерти, философи и техномилиардери - включително Илон Мъск - предупреждават за рисковете от създаване на интелигентни системи без надзор. Мъск дори оприличи AI на „дигитален Бог“, който може да се превърне в неконтролируема сила. Ватиканът започна работа по въпросите на изкуствения интелект още по време на понтификата на папа Франциск. През 2020 г. той събра представители на религията, политиката и технологиите - сред тях IBM и Cisco - за подписване на Римския призив за етика на изкуствения интелект. През януари тази година Светият престол излезе с официално становище, според което AI може да доведе до „поробване на труда“. Уникалната позиция на Папа Лъв XIV Папа Лъв XIV е първият папа от САЩ - страната, в която се намира Силициевата долина. Завършил математика, той притежава редки качества, които го поставят в особено добра позиция за диалог по технологичните теми. Докато САЩ, под ръководството на президента Доналд Тръмп, се насочват към дерегулация и инвестиции в AI инфраструктура, ЕС също адаптира политиките си, акцентирайки върху конкурентоспособността. На срещата на върха за AI в Париж тази година, разговорите бяха насочени повече към бизнес сделки, отколкото към защитни механизми. Бенанти вижда ролята на Църквата като „експерт по човечеството“, който може да вдъхнови създаване на AI, насочен към човека и социалната справедливост. В първия си разговор с италианския премиер Джорджа Мелони, папа Лъв и тя се обединиха около идеята за „етично и хуманно развитие на AI“. Миналата година, по покана на Мелони, папа Франциск се обърна към лидерите на Г-7 по същата тема. Моралният компас в дигиталната ера „Интересът на Ватикана към AI не е необичаен“, отбелязва Савона. Папа Франциск прояви подобен интерес и към климатичните промени - друг ключов съвременен проблем. Мисията на Църквата остава вярна на основните си принципи, но и адаптивна към новите предизвикателства. Ватиканът разполага с глобална мрежа, особено в Глобалния юг, която може да способства за по-демократичен достъп до AI и за участие в глобалното регулаторно поле, доминирано от Европа. Това, според Савона, би било от огромно значение. Лъв и борбата с дезинформацията Дори новоизбраният папа стана обект на фалшиво съдържание, генерирано от AI. Видеоклип в YouTube, разпространен в африкански платформи, показваше папата да хвали президента на Буркина Фасо Ибрахим Траоре - клип, за който Ватиканът заяви, че е манипулация. Историята показва, че отношенията между науката и Ватикана не винаги са били лесни. Галилео Галилей, например, е бил осъден от Църквата през XVII век. Но днес конфликтът между вярата и технологиите изглежда вече не е толкова остър. „Много учени са били и вярващи хора“, припомня Бенанти. Дали Лъв XIV ще успее в мисията си, зависи от способността му да въздейства и обединява. „Ватиканът има силно морално влияние. Той остава изключително авторитетен глас“, подчертава Савона.