Паргов: Има перспективи за сътрудничеството между България и Сърбия в енергийната сигурност и водните ресурси
преди 3 дни
fakti.bgИма перспективи за сътрудничеството между България и Сърбия в областта на енергийната сигурност и устойчивото развитие на водните ресурси. Въпроси, засягащи националната сигурност на двете държави, а и от голямо значение и за целите Балкани. Това каза председателят на СИНПИ д-р Калоян Паргов в Белград. Водената от него делегация от експерти от Стратегическия институт за национални политики и идеи взе участие в Експертна кръгла маса Сърбия – България, посветена на предизвикателствата пред енергийната сигурност на двете страни и на устойчивото развитие на водите - състояние, перспективи, развитие и сътрудничество между България и Сърбия. По думите му тази двустранна експертна среща между неправителствени организации поставя началото на нещо важно, което ще има благотворни последствия за два народа и за целия балкански регион. Дружество за приятелство Сърбия – България и Форум за етнически отношения се присъединиха към създадената по инициатива на СИНПИ през 2023 г. Партньорска мрежа от балкански неправителствени организации, в която участват представители от 8 балкански държави. „За да се смекчи негативното въздействие на сегашното разстройство на международната система, ще е необходимо държавите и гражданското общество да работят заедно и да се върнат към мултилатерализма, сътрудничеството и споделената отговорност. По семпло казано към създаването на нов световен ред“, посочи Паргов. Според бившия зам.-министър на енергетиката Иван Айолов в последните 10 години, бих казал, в българската електроенергийна система са наложени неща, които са продиктувани от две външни причини. „Това е сбърканата енергийна политика в Европейския съюз по отношение даване на изключителен приоритет на изграждане на възобновяеми енергийни източници“, изтъкна той и допълни, че не е против това да произвеждаме енергия от възобновяеми източници, но тя трябва да бъде произвеждана разумно и по начин, който да не води до предекстремални и предкатастрофални събития. Т.е. следва да бъде пропорционално. Инж. Айолов посочи, че другото „камъче в обувката“ на електроенергийната система е търговията с въглеродни емисии – една измислена фабрика за печелене на отделни корпоративни интереси и печелене на пари. Той вижда възможност точно по тази линия да си обединят усилията за евентуални бъдещи действия, а именно въглеродните емисии, ако не може да бъдат силно редуцирани, поне да се намери механизъм за ограничаването им до не повече от 50 евро за тон. „Други мерки, които ние бихме могли да предложим са за енергийната свързаност между отделните страни, които да работят в синхронната зона. Считам, че това е разумно“, заяви Иван Айолов. Д-р Даниела Везиева, който бе служебен министър на икономиката, постави акцент върху икономическия аспект на темата за минералните води и за природните ресурси. „И България, и Сърбия нямат добра маркетингова стратегия по отношение на това как да покажат на света, че ние сме едни изключителни дестинации за балнео лечение и за здравен туризъм“, отбеляза тя. Везиева счита, че това е пропуск, който според нея хората, които се занимават с бизнес и са в граждански структури, могат да го коригират по-лесно, отколкото държавите ни като правителства биха могли да направят. Тя коментира и темата за бутилирането на водата и сподели идеята за обща мрежа, чрез която да се предлага бутилирана вода в двете си държави по технология, която е екологична и е свързана с нискоенергийни производства. „Друго, което ми се иска е да сложим началото на един разговор за развитието на здравния туризъм, развитието на обща мрежа от балнеологични клиники в България и Сърбия. Бихме могли да направим общи пакети за здравен туризъм“, отбеляза Даниела Везиева. Хидроинженерът Николай Карафезиев изтъкна, че през последните няколко години ясно се виждат проблемите вследствие на лошото управление на водния ресурс в България и отбеляза, че се наблюдава хаос в раздробените системи за управление и експлоатация на водите попаднали в 5 министерства на национално ниво и почти всички общини на регионално ниво. „Липсата на адекватни и пропорционални инвестиции в сектора доведе до разпад на хидромелиоративната система на България, застаряла и амортизирана водоснабдителна система, отделена и функционално автономна хидроенергийна система. Голяма част от язовирите са изведени от водната система и не функционират по предназначение“, обясни той и допълни, че кадровото обезпечаване на водния сектор е крайно недостатъчно. Системите работят благодарение на пенсионирани кадри, които не са перспектива за развитие на водния сектор. С оглед повишаване на конкурентността на ползвателите на хидромелиоративната инфраструктура за напояване и опазване от вредното въздействие на водите, чрез достъп до вода за напояване и предпазване на земеделските земи и населените места, е необходимо изграждане на правен капацитет, който да доведе до постигането на дългосрочни цели. Като такива инж. Карафезиев посочи намаляване на рисковете от наводнения, осигуряване доставката на вода за напояване до всички ползватели, без условия на дефицит при настъпилите климатичните промени, както и намаляване на енергоемкостта на системите чрез изграждане на фотоволтаични станции върху напоителни съоръжения и в близост до отводнителни съоръжения.