
Насила в армията: Русия набира войници и в окупираните земи
преди 3 дни
Тази пролет Русия вика в армията рекорден брой наборници. Войници се набират дори и в окупираните от Русия украински територии. Това рядко става доброволно, а е предимно под натиск или поради липса на алтернатива. Тази пролет Русия призова в армията най-големият брой наборници за последните 14 години. В края на март президентът Владимир Путин издаде указ, с който нареди на общо 160 000 мъже на възраст между 18 и 30 години да се присъединят към армията за срок от 12 месеца. Руското министерство на отбраната твърди, че призоваването на наборници, което се извършва два пъти годишно - през пролетта и есента – е нещо обичайно и няма връзка с войната срещу Украйна. Засегнати са обаче и мъжете в окупираните от Русия области Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, които Москва анексира и смята за своя територия. По данни на украинската правозащитна организация Eastern Human Rights Group през есента на 2024 г. в руската армия са били призовани най-малко 300 души от окупираните украински територии, от които около 200 от Запорожка и Херсонска област и 100 души от Луганска и Донецка област. Без руски паспорт – нито работа, нито мобилни телефони „Ако ме мобилизират насила, ще се застрелям“, казва Олексий (името е променено – бел.ред.). 21-годишният мъж живее в окупираната от Русия част на Запорожка област, където иска да остане със семейството си. „Ще трябва да започна живота си отначало“, допълва той. Въпреки че Олексий вече има руски паспорт, досега е бил пощаден от военна повинност. Но от миналата есен руските окупационни власти изискват от мъжете да се регистрират и за служба в армията, казва той. Без руски документи, обяснява Олексий, е почти невъзможно да се намери работа или да се учи в университет. Все пак засега той не е чувал за случаи на насилствено призоваване за военна служба. Според 21-годишния младеж проруски настроени мъже доброволно посещават центровете за наборна служба и подписват договори с руската армия. Подобна картина описва и 28-годишен жител на окупирано неселено място в Луганска област, който все още не е взел руски паспорт. Според него окупационните власти затрудняват живота на хора като него. Правозащитници потвърждават, че без руски паспорт не може да се получи например SIM карта, тъй като мобилните топератори са под руски контрол. Военна служба за украинците на руска територия Всеки, който постъпва на служба в руската армия, първо бива изпращан на обучение в Русия, обикновено в казарми в южните руски региони Ростов и Краснодар, както и в близост до Санкт Петербург или Москва. Някои мъже се изпращат на анексирания украински полуостров Крим. Според украинския правозащитник и ръководител на Института за стратегически изследвания и сигурност Павло Лисянски руската армия още няма свои казарми в окупираните територии – предимно от съображения за сигурност. „След като преминат обучението си, много наборници се изпращат на фронта, но преди това те подписват договор с руската армия“, казва Лисянски. Обикновено това не става доброволно, а под натиск или поради липса на алтернативи, допълва той. Някои от наборниците от окупираните украински територии използват връзки или дават подкуп, за да си осигурят служба в района на Санкт Петербург или Москва, като по този начин избегнат изпращането на фронта. По информация на Лисянски през миналата година само 15 души са успели да направят това. Войници за Русия от „Донецката и Луганска народни републики“ Подобен случай е описан в канал на Телеграм: Мъж от окупираната част на Донецка област е бил изпратен на военна служба в Краснодарския край. Било му казано, че в края на службата си ще трябва да отиде на фронта. Мъжът е искал да се обърне за помощ към руската военна прокуратура, но оттогава съдбата му е неизвестна, разказва администраторът на въпросния канал Михаил (името му е променено – бел. ред.). На задължителна военна служба подлежат не само хората, които са приели руски паспорт и са навършили 18 години, но и тези, които са отбили военната си служба в така наречените „Донецка и Луганска народна република“ преди февруари 2022 г., т.е. преди началото на руската инвазия в Украйна. Според Михаил това включва и членовете на така наречените „народни милиции“ на самопровъзгласилите се републики, съществували от 2014 до 2022 година. Освен това на мъжете в наборна възраст в гореспоменатите области директно им се обаждат и ги викат в наборния център, за да се регистрират или да започнат военната си служба. Какви са санкциите за отказ от служба? Практически е невъзможно да откажеш да служиш в руската армия, казва Оля Скрипник от украинската „Кримска група за правата на човека“. Според нея Русия е започнала незаконно да привлича мъже в армията през 2015 г. - първо в анексирания Крим, а след това и в други окупирани области на Украйна. „Преди руската окупация на Крим всяка година бяха призовавани по около 6000 души. Не разполагаме с актуални данни, но вероятно броят им е нараснал“, казва Скрипник. Отказът от военна служба в Русия може да доведе до две години затвор. По данни на правозащитни организации само в Крим са образувани най-малко 583 наказателни производства. Въпреки това според рускоезичното онлайн издание „Верстка“, което е критично към Кремъл, поне през първата половина на 2024 г. никой от засегнатите не е получил присъда затвор - трима са осъдени на пробация, а останалите - на глоби. Правозащитни организации говорят за военни престъпления Съдебните решения обаче не освобождават никого от служба в руската армия, уточнява Скрипник. Според украинската правозащитничка призоваването в армията в окупираните територии нарушава международното хуманитарно право и представлява военно престъпление. От 2022 г. насам Русия по насилствен начин привлича в армията украинци от окупираните територии и често ги използва като „жив щит“: „Знаем за случаи, в които украински невъоръжени мъже са били поставяни пред редовната руска армия, за да бъдат първите атакувани от противника. Това е практикувано масово през 2022 г.“, казва Скрипник. Според „Кримската група за правата на човека“ по време на инвазията си в Украйна Русия е използвала множество наборници от анексирания Крим. Според Скрипник от 2022 г. насам най-малко 1873-ма от тях са били убити, а в украински плен са попаднали 116 жители на Крим, сражаващи се за Русия.