Бюджетът на излишък заради концесията на Летище София
преди 4 години
expert.bgБюджетът ще излезе на излишък в размер на 115.4 млн. лева за първите четири месеца на тази година, сочат предварителните данни на Министерство на финансите. Причина за положителното салдо, е че през месец април са постъпили предвидени приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София. Така само за месец април на месечна база се очаква да бъде отчетен излишък в размер на около 735 млн. лева. Очакваните приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма (КФП) към края на април възлизат на 16.6 млрд. лева (35 % от годишния разчет). Спрямо първите четири месеца на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 2.0 млрд. лева. Повишението се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 2.3 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0.3 млрд. лева. Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове от 31 март на 30 юни 2021 г. за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 16.5 млрд. лева, което е 31,5 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 12.9 млрд. лева. Значителният ръст на разходите през първите четири месеца на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към април 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите и политиките в социалната сфера, заложени в Закона за държавния бюджет за 2021 година. Разгледани по икономически елементи най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 420 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до април, посочват от финансовото министерство. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, вкл. разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, който се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към април 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 574.9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.