Магнетична и предизвикателна - Илка Зафирова празнува 80-годишен юбилей
преди 4 години
fakti.bgДнес, 8 април, енергичната и впечатляваща с таланта си Илка Зафирова празнува 80-годишен юбилей. От лентата на времето ни маха едно чернооко момиче, силно гримирано, с цветни чорапи: „Вече не съм сигурна дали това съм аз... Но бях истинска “зоза”. Така навремето наричаха жените, които се обличаха по-ефектно. Бях екстравагантна във времена, в които всички бяха еднакво облечени. Не защото съм била революционерка от бебе, а по-скоро мисля, че това е някакъв личностен стремеж, да бъдеш по-различен...”. Тя е магнетична, предизвикателна, някак не по български ярка, абсолютна индивидуалност, неотделима и немислима без груповия контекст от времето на своята младост - фамозното 60-то десетилетие на миналия век, пише Bulgaria ON AIR. Тя е: Илка Зафирова... „Нещата от живота” на Илка (заглавието е заимствано от култовия филм на Клод Соте от 1969) са толкова много и толкова ярки: туистът и 60-тарският рок; Елвис и ранните Бийтълс; София с Руския клуб и Унгарския ресторант. Това са още: яркочервените чорапи на едно младо момиче; упадъчният грим по времето, когато режат плитки и подпечатват „на голо” минижупите; хипитата и танковете в Чехия; конспиративните прожекции в БИАД; това са Фелини и „Сладък живот”; Антониони, Трюфо, Годар и Тарковски. Това са разгорещените спорове по цели нощи в задимени квартири, завършващи със скарване на живот и смърт – до утре вечер!; това е упадъчната западна филология и Les feuilles mortes на Жак Превер и Ив Монтан. Пазарджишкият театър, Пловдивският театър. Любовта. Верността. Предателствата... Преди да отбележи своя 80-годишен юбилей на 8 април, Илка Зафирова избърза и още в края на миналата година сложи край на театралната си кариера! И не само защото се страхува заради коронавируса, дори не минава край Малък градски театър “Зад канала” и категорично отказва бенефис по случай годишнината си. Илка страда от ставни болежки и ходи с бастун от доста време. "Наясно съм, че вече не трябвам на никого на сцената. Никой не иска да вижда старици. Как си представяте, че ще заема мястото на млад човек и ще излизам така на сцената?! Никога не бих направила това. Не съм такъв човек. Иначе много ми се играе, но не знам дали ще имам силици за това." Едно доста тъжно признание от носителката на наградата “Икар” за изключителен творчески принос към българския театър. Илка Зафирова е неотменна част от столичната бохема от 60-те и 70-те години на миналия век. Израснала е в семейството на домакиня и инженер по галванотехника, който завършва кариерата си като осветител в Музикалния театър. Именно там пламва любовта ѝ към изкуството и сцената, припомня БЛИЦ. Някога семейството ѝ се сдобива с етаж от къща на мястото, където сега се издига молът на “Ал. Стамболийски”. Илка е записана в Еврейското училище, където е едно от трите българчета. В класа ѝ освен еврейчета имало и доста циганчета от ромски музикални фамилии. Актрисата твърди, че и до ден днешен си маха с пътниците в ромските каруци, с които се разминава по софийските улици През 60-те тя се омъжва за кинодокументалиста Оскар Кристанов и ражда дъщеря си Неда. А през 1975 г. се развежда и понякога се шегува, че тя е единствената след Марлон Брандо, която си е върнала оскара. Театърът е нейният живот. И най-голямата ѝ любов. Но съвсем различна от любовта към семейството ѝ. Едно от важните неща в живота ѝ. Не може да преброи ролите си до този момент, но засега няма намерение да пише книга. Кандидатствала е във ВИТИЗ няколко пъти. Първите два пъти не я приемат заради нейното нестандартно поведение и визия по соцвремето (обичала да обува зелени и червени чорапогащници) и заради съмненията на съседите ѝ, че е правила опити да избяга от страната, а всъщност тогава тя е по договор в Смолянския театър, без да има специализирано образование (тогава съществува т. нар. член 9). Приемат я в театралната академия чак на третия път, и то защото Моис Бениеш заявява, че иска това момиче в своя клас След завършване на ВИТИЗ отива в театъра във Велико Търново, следва Пловдив, Пазарджик и чак след това София в Театър “София”. Винаги е предпочитала да бъде в театрите с група колеги от съмишленици, както тя се изразява - “групарка съм”. И така е било във всички трупи, където е играла. Особено забележителен е периодът ѝ в театъра в Пазарджик, преди да дойде в София. От 1990 г. играе в Малък градски театър “Зад канала”. Интересен и запленяващ е бил животът на Илка Зафирова. Наричали я навремето скандална, буйна, конфликтна, но тя просто е човек с позиция и винаги казва това, което мисли. И това не я прави конфликтна. А ако за нещо е сбъркала, е готова да се извини. Тя е аристократ - не по произход, а по дух. Така я наричат в гилдията. Аристократ от народа и истинска дама. Стои с достойнство и на сцената, и на екрана, и в живота. Може да бъде много сериозна, да гледа строго или да приковава вниманието с плътния си, дрезгав глас (не е само от цигарите, наследство ѝ е от мама!). Но пък когато се весели, около нея всички ликуват. Казват, че през 50-те и 60-те години нямало по-шеметна танцьорка на рок и туист из софийските младежки компании По странен начин именитата актриса е свързана с двамата най-големи в българската естрада. В годината, когато Илка е приета във ВИТИЗ, списъците на новите студенти изглеждат така: на първо място при момчетата е Емил Димитров, а при момичетата - Зафирова. Той обаче се отказва от театъра и избира за себе си музикалната сцена. Минават две години и съдбата свързва името ѝ и с Лили Иванова. През 1965 г. Илка Зафирова е още студентка във ВИТИЗ. Получава покана да участва във филма “Вълчицата”, но като едно от момичетата около главната героиня.