COVID-19 повишава риска от депресия и деменция
преди 4 години
fakti.bgВсеки трети от излекуваните от COVID-19 е бил диагностициран с неврологично или психическо разстройство до шест месеца след възстановяването си, сочи проучване сред над 230 000 души, предаде bTV. Учените алармират, че пандемията може да доведе до вълна от психични и неврологични проблеми сред хората, прекарали болестта. За тези, които са били приети в болница или са били в реанимация, има още по-голям риск. Това вероятно се дължи както на стреса от преболедуването, така и на вируса, който има пряко въздействие върху мозъка, пише Би Би Си. Британски учени са разгледали електронните медицински досиета на повече от половин милион пациенти в САЩ и шансовете им да развият едно от 14 често срещани психологически или неврологични състояния, сред които: - Мозъчен кръвоизлив - Удар - Паркинсон - Синдром на Гилен-Баре - Деменция - Психоза - Честа промяна на настроението - Тревожност Изследователите казват, че не е ясно как вирусът е свързан със състоянията като постоянна тревожност и депресия, но че това са най-честите диагнози сред 14-те разстройства, които са анализирани. Тревожността и честата промяна на настроението са най-честата диагноза сред пациентите, прекарали коронавируса. Те са по-склонни да зависят от стреса от преживяваното при по-тежко протичане на болестта и хоспитализация, обясняват учените. Състояния като инсулт и деменция по-скоро зависят от биологичното въздействие на коронавируса или на реакцията на организма към инфекцията. Проучването е установило, че COVID-19 не е свързан с повишен риск от болестта на Паркинсон и Синдрома на Гилен-Баре. Учените от Оксфордския университет са сравнили група хора с коронавирус, с други две групи – съответно с грип и с други респираторни инфекции. Те са заключили, че COVID-19 е свързан повече с последващи мозъчни заболявания, отколкото другите респираторни заболявания. Участниците в изследването са сравнени по пол, възраст, етническа принадлежност и здравословно състояние. „Нашите резултати показват, че мозъчните заболявания и психиатричните разстройства са по-чести след преболедуване на COVID-19, отколкото след грип или други респираторни инфекции“, каза Макс Таке, психиатър от университета в Оксфорд, който е ръководител на изследването. То не е в състояние да определи биологичните или психологическите механизми с точност, уточни Таке пред Ройтерс, но са необходими спешни изследвания, за да бъдат те идентифицирани. „Има доказателства, че вирусът навлиза в мозъка и причинява увреждания“, допълва професор по неврология от Оксфордския университет. Това може да има и други непреки ефекти - например да повлияе върху съсирването на кръвта, което може да доведе до инсулти. „Проучването потвърждава нашите подозрения, че диагнозата COVID-19 не е свързана само с дихателни проблеми, а е свързана и с психиатрични и неврологични“, казва от своя страна проф. Дам Тил Уайкс от Института по психиатрия, психология и неврология към Лондонския кралски колеж. Предишно проучване на същите изследователи миналата година установи, че 20% от оцелелите от COVID-19 са били диагностицирани с психично разстройство в рамките на три месеца след излекуването си. Новите открития, публикувани в списание „Lancet Psychiatry”, анализират здравните досиета на 236 379 пациенти с COVID-19, предимно от Съединените щати, и установяват, че 34% са били диагностицирани с неврологични или психични заболявания.